В началото на 15 век по време на гражданската война в Бохемия вождът на хусистите Ян Жижка, който бил сляп с едното си око, се лишил и от другото си око.
Въпреки това той продължавал да команда своята армия още три години, преди да умре от чума, като не загубил нито едно от сраженията си.
Според един от летописците, последното предсмъртно желание на Жижка било, да се опъне кожата му върху барабан, та по този начин, дори и след смъртта си, да може да въодушевява войските си.

Представете си Лоренцо Великолепни. Едва ли ще можете да срещнете човек с неговия профил, волева брадичка, спокоен и покоряващ поглед.
Какъв мъж само. И как е умеел да живее! Може би точно такива трябва да бъдат мъжете днес.
Да, толкова горещи в любовта и толкова сърдечни и верни в приятелството като Лоренцо Медичи
Можел е да води научни разговори с изследователи и философи, да пише прекрасни стихове.
Бил смел в битка и умеел да защитава живота си с оръжие в ръка, когато го нападали.
Обичал красотата и направил Флоренция прекрасна, като управлявал с твърда ръка този непокорен град.
Но изглежда такива хора се раждат само в Ренесанса.
Не че искам да кажа нещо лошо за съвремените мъже, но като ли че те не са толкова великолепни като него.
Тази сурова присъда може да причини болка на някого. Друг може да изпита внезапно състрадание към съвремените мъже. Но все пак те си имат своите добри страни.
Е, не бива да забравяме, че такива рядко дават отровни сладкиши на жените си, когато решат да си вземат нова жена. По времето на Медичите това е било доста разпространен обичай.
Несъмнено, съвремените мъже са много мили, какво от това, че не са великолепни?

Вицеадмиралът Степан Макаров скоро след назначението си като командващ на тихоокеанския флот през 1904 г. загинал на броненосеца „Петропавлоск“, който се натъкнал на мина по време на руско-японската война.
След девет години в Кронщат бил открит паметник на Макаров. За основа на паметника послужила 160 тонна гранитна скала, която изкарали от дъното на Виборския залив.
Интересното е, че тази скала един век по-рано била карана на шлеп за паметника на Павел I, но поради тежестта си тя потънала.

В края на 17 и началото на 18 век японският управител Токува Цунайоси влязъл в историята с прозвището „Кучешкият шугун“.
Той е издал закон за защита на животните. Най-рания известен закон от такъв род. Забранил под страх от смъртно наказание да се убиват кучета и котки, и да се претоварват конете.
Към бездомните кучета, трябвало да се обръщат ласкаво „Ваше превъзходителство куче“. Тези, които не се подчинявали били подлагани на телесни наказания.
В столицата Едо били построени няколко приюта за размножаващи се кучета, където животните били по-добре хранени от селяните.
Тези мерки заедно с финансовата криза предизвикали недоволството на населението.
След смъртта на Цунайоси, неговия наследник веднага отменил този закон.

„Сватбеният марш“ от Менделсон получил старт в живота на една кралската сватба.
Международно признатия „Сватбен марш“ от Феликс Менделсон е написан през 1843 г. за спектакъла „Сън в лятна нощ“ на Уилям Шекспир, но тогава не е получил голяма известност.
Петнадесет години по-късно се случило събитие, което станало съдбоносно за това произведение.
Английската принцеса Виктория Аделгейт при подготовката си за сватбата си с  принца на Прусия Фридрих Вилхелм IV много сериозно се отнесла към избора на музика за извършване на церемонията.
Тя лично избрала два марша. Единият от тях звучал на 25 януари 1858 г., когато водели седемнадесет годишната булка към олтара. Това бил „Сватбеният хор“ от операта „Лоенгрин“ на Вагнер.
В църквата съпрузите влезли при тържествените звуци на музиката от спектакъла „Сън в лятна нощ“.
От този ден тази музика на Менделсон станала най-популярния сватбен марш.