Римската императрица Агрипина отровила съпруга си Клавдий и качила на престола своя син Нерон. Но властта й се изплъзнала от ръката. Тя се надявала, че ще управлява заедно със сина си. Но това съвсем не се харесало на Нерон. Той не искал майка му да се меси в управлението на държавата и за това решил да се избави от нея. Изпратил убийци да свършат бързо работата.

Когато предводителят на убийците измъкнал меча си, за да прониже Агрипина, тя раздрала туниката си и извикала:

– Прободи утробата, която е родила чудовище.

След това Агрипина паднала и била убита от „изпратената групичка“. Така Агрипина въздигнала на престола своя убиец.

Невъзможно е с кръвта и сълзите на другите да създаваш своето щастие. Както доброто, така и злото си има своите последствия.. Ако правиш зло, от него ще погинеш. Агрипина е пожънала това, което е посяла.

Злото има много проявления. Получените обиди не се връщат, а за да отмъстиш трябва да положиш много усилия. Но в крайна сметка може и нищо да не се получи. Когато човек иска да отмъсти, не винаги се получава това, което е очаквал. Възможно е отмъстителя да попадне в беда и да падне в ямата, която е изкопал за ближния си.

Много грешат, като смятат, че вредата и злото са различни. Едни са бедни, други страдат от болести, трети са загубили имуществото си, четвърти са ги наклеветили, а пети са били доведени до смърт. И всички те са съкрушени и плачат. Но никой не плаче за живеещия в нечестие, дори още по-лошо не ги смята за щастливи, а това водят всички злини. Както на маслината не могат да поникнат смокини, така и от доброто не може да израсте зло.

На първото лого на Apple бил изобразен сър Исак Нютон и ябълката, която пада на главата му.

Тази емблема не била на корпусите на компютрите Apple I, тя била приложена само към инструкциите им.

Общата композиция на логото била много претрупана с детайли, за това след една година, го сменили с така известният ни отхапан плод.

38 украински евреи са преживели нацистката окупация, скривайки се в пещери.

Еврейското семейство Штермер, преживяло страшните години на нацистката окупация под земята. Естер Штермер и нейните шест деца живеели в украинско село. В края на 1941 г. в селото дошли нацисти.

Хиляди евреи били хванати и изпратени в концентрационни лагери. Но Естер успяла да спаси децата си, като се спуснала с тях в пещера, неприспособена за живот. Тази пещера станала надеждно убежище за 38 евреи.

За живота им под земята разказват синовете на Естер Саул и Сам. Единият сега е на 92 години, а другия на 86.

През 2010 г. Саул и Сам отново се спуснали в пещерата, но това направили при снимането на филма „Няма място на земята“.

– Майка ни беше много умна жена. Ако не беше тя, ние отдавна да не сме между живите, –споделя Сам Штермер.

Веднъж немски войник нахлул в пещерата, където се криели евреите. Естер му преградила пътя и казала:

– Не разбираш ли, че фюрерът губи войната, защото ние сме тук?

Можете ли да си представите еврейка, която произнася думата „фюрер“?

До април 1944 г. 38 човека, криещи се в пещерата, са живели като прилепи. Добивайки храната си нощем, привиквайки да живеят в пълна тъмнина.

След войната Саул и Сам заминали за Канада, където основали собствен бизнес.

38-те оцелели в тъмнина добили 125 деца, внуци и правнуци.

Това се случило през 1812 г. с организаторът на партизанското движение Денис Давидов.

В началото на 1807 г. Давидов бил назначен за адютант на генерал Багратион.

По това време Денис в едно свое стихотворение се пошегувал с дългия нос на Багратион, за това много се страхувал от първата си среща с него.

Багратион казал на присъстващите офицери:

– Това е човекът, който се е подиграл с носа ми.

Давидов се разтреперил и казал:

– За носа му писах така от завист, тъй като моя почти не се вижда.

Шегата се харесала на Багратион. И когато му докладвали, че врагът му е:“до носа“, той питал:

– До кой нос? Ако е до моя можем да обядваме, но ако е до Денисовия, на конете веднага!

Руските войски триумфално влезли в Париж през 1814 г. Това било ответна визита за наполеоновата армия, която позорно оставила завзетата от нея Москва.

Руснаците без много церемонии нахлули във френските ресторанти, искайки водка със закуска. Постоянно крещели:

– Бързо! Бързо!:

Докато чакали грубо се отнасяли към мебелировката и инвентара в заведенията.

Намерил се предприемчив човек, който за да избегне съсипването на имуществото в ресторанта, срещал руските войници на входа, не само с поклон, а и с поднос на който имало „за пиене и за хапване“.

Руската армия се върнало в страната си, но случилото се поставило основите на ново направление в ресторантския бизнес – бистро.