Група немски биолози са установили, че най-малко един вид от водораслите може да се адаптира към повишаване на температурата на океанската вода. Освен това, тези водорасли могат да растат бързо, и служат за храна на голям брой риби и други морски животни.
По принцип, учените смятат, че към измененията на температурата могат да се адаптират не много видове. Планетата се затопля много по-бързо, отколкото се случват необходимите изменения. За това учените полагат големи усилия, за да разберат кой видове могат да оцелеят.
Водорасли Emiliania huxleyi били избрани за изследване, защото имат забележителен репродуктивен потенциал. За годината, могат да бъдат заменени с до 500 поколения.
В началото на експеримента водорасли били поставени в съдове с вода при обикновени условия. С течение на времето, някои се слагали в топла вода или такава с висока киселинност. Оцелелите в такава вода водорасли се премества в още по-топла и кисела вода. Експериментът е продължило една година, а през това време фитопланктонът напълно се адаптирани към новите условия.
Водораслите оцеля дори във вода с температура от 27 градуса. Тази цифра представлява най-лошия сценарий за следващите 100 години, ако не бъде спряно глобалното затопляне. Също така било установено, че променените водораслите са станали по-малки, но започнали да расте по-бързо. Така, теоретично, те могат да образуват още по-големи групи.

Гигантската Карнегия е кактус исполин. Това е необичайно растение в пустинята Сонор, в Централна Америка. Неговите размери са разтърсващи. На височина растението достига до 14 метра, а обиколката му до 3 метра.
Тези кактуси живеят дълго, цели 150 години. В началото на своя живот те растат много бавно. За 30-35 години нарастват само с около 1 метър, а след това започват много бързо да увеличават ръста си. От тогава всеки ден кактусът прибавя средно по 1 милиметър и към 70-75 години растението достига своите максимални размери.
Възрастният кактус има голям ствол с няколко странични клона. Това растение много се цени на черния пазар. Цената му може да достигне до сто хилади долара.
За да се предотврати кражбата на тези специални кактуси, специалистите влагат в младото растение специално устройство, с което може да се открие кактусът при кражба.

Проучванията показват, че вишневия сок може да помогне на хората, страдащи от подагра.
Използването на концентрирания сок от сорта Montmorency, който има противовъзпалителни и антиоксидантни свойства, помага за отстраняване на излишната пикочна киселина от организма в рамките на няколко часа.
Експерти казват, че в хода на това изследване, те са направили първата стъпка, за облекчаване на състоянието на страдание с помощта на диета.
12 участници се използват 30 мл концентрат с 100 мл вода, два пъти дневно, и това е довело до намаляване на нивото на пикочна киселина в кръвта и премахване на възпалението.
През следващите няколко дни, тяхната урина и кръв са били тествани, преди и след приемане на концентрата. Проучването ясно е показало, че пикочната киселина е намалена чрез използването на сок от вишни сорт Монморанси.

В африканската пустиня пейзажът е еднообразен. Понякога пътниците в тази безкрайна пустош откриват под краката си интересни камъчета. Дори и ако поискаш да ритнеш, нищо няма да се получи. Не можеш да го махнеш от мястото му и да го подържиш в ръката си. Тези камъни не са друго, а необичайните растения на пустинята – литопси.
Те са малки с диаметър около 5 сантиметра. Майстори са на камуфлажа в пустинята.
Всеки човек или животно, попаднали на такова горещо и пустинно място, на първо време ще търсят източник на вода, кладенец или растение, което съдържа голямо количество вода.
Кой тогава ще обърне внимание на някакви си камъни, в които дори вода не се забелязва?
Така минавайки край тях, човек изобщо не се досеща, че сред истинските камъни са се скрили литопси, имащи запаси от влага.
Техните корени проникват дълбоко в земята, за да търсят вода.
Литопсите имат дебело стъбло, на което растат тлъстички и малки листенца, а през есента между тях могат да се появят малки разноцветни цветчета.

Картофи са почти като хляба, сега те се считат за почти незаменим продукт за всяка маса. Историята на  тяхното пътуване из Европа е наистина интересна и сложна.
В Южна Америка, индианците наричали този корен баща. Ние го наричат ​​“картофа“. Tази дума е модификация от италианската „tartyufel“, което означава „гъба на трюфел“.
Сега много харесваме ястия, направени от този прекрасен земен орех, както са го наричали по-рано. Въпреки това, в края на 16 до началото на 18 век, европейците са се страхували да се хрaнят с картофи. Видът им на мнозина не се харесвал. Хората не одобрявали мириса и странните цветове на растениието.
Като цяло от този индийски продукт сега се подготвят голямо разнообразие от ястия, от него са успели да получат нишесте, вино, масло и т.н. Скоро се беше изострил дебата за определяне на това, кой е донесъл картофите в Европа. Някои вярват, че това е мореплавателят Франсис Дрейк, други, че с този кореноплод е запознал европейците Валтер Ромеф, но по-често първенство се дава на монаха Нердон Кордан.
Хранителните картофи  често са спасявали хората от глад, който периодично е преследвал хора в Европа. Но яденето на картофи, така упорито и дори може да се каже насилствено се натрапвало, че плашело хората в много страни.
Някои консерватори разпространявали много слухове за картофите. Например, че тези, които ги ядат, непремено ще отидат в ада, защото този корени са израстнали на гроба на разпуснатата дъщеря на митичен цар.
Пържените картофи запонали масово да се ядат само след като били опитани от френския крал. Постепенно хората придобили вкус към яденето на картофи, така че сега трудно можеш да ги откажеш от тях.