Това наистина е така. Разбира се, то лекува с образи, а не хапчета.
Навярно сте чували често да казват: „Всички болести са на нервна почва“.
Хапчетата лекуват физическото тяло, а рисуването може да излекува всяка дисхармония, която е възникнала у човека и му причинява някакво заболяване.
Не напразно преди сто години в психологията се е появил метода арт-терапия, лечение с изкуство.
Ето и няколко основания поради, което рисуването се използва, като терапия.
В рисуването ние изразяваме себе си и своите вътрешни усещания, дори и тези, които не осъзнаваме.
Ако можем да разчитаме всяка рисунка, то можем да диагностицираме състоянието на художника.
Чрез рисуването могат да се изявят чувства и емоции, които ни подтискат. Продължителното подтискане на емоциите води до определени заболявания.
Чрез рисуването чувството на гняв, омраза, страх, могат да се отхвърлят, В противен случай те потъват дълбоко в нас, а всичко това не остава безнаказано.
Рисуването развива дясното полукълбо на мозъка. В резултат на това растат нашите творчески способности и умения.
Рисуването и изкуството като цяло, носят радост.
Човек вкусил от удоволствието да рисува, открива за себе си още един мощен канал за наслаждение.

Най- яркото впечатление, което получават посетителите на Исландия е свързано с непокътнатата природа на тази страна. Осъзнавайки връзката между природата и човека американският художник Рони Хорн е създал арт-инсталация в исландски град наречена „Библиотека на водата“.
Тя се намира в най-високата точка на града с изглед към морето и се състои от 24 триметрови стъклени колони, пълни с вода събрана от най-големите ледници около Исландия.
Стъклото пречупва светлината и отразява пода, върху който са изписани различни характеристики на времето на английски и исландски език. Водата в колоните е скъпоценна субстанция, в нея се съдържат ценни вещества.
Инсталацията е замислена като скулптурно произведение. Тук могат да се правят срещи или просто да се идва за почивка и размисъл.
Преди 30 години Хорн е посетил Исландия и от тогава цялото му творчество е свързано с тази страна

Хартията е един от най-гъвкавите материали на земята. Трудно бихте изброили всички неща, които можете да направите от нея. Художникът Кайл Бийн от хартия и картон създава малки шедьоври.
Бйин е илюстратор на списание New York Times и канал ВВС, а в промишлеността работи по външния вид на техниката от компаниите Selfridges, Liberty и Hermes.
И все пак слава му носи неговото хоби, а то е да изработва всевъзможни модели от хартия и картон.
Бийн е изработил изтребител, вълшебен замък, ръчен часовник и офисно кресло само от картон, а коледна елха, набор от музикални инструменти за цял оркестър от папие-маше.
Много от нас отдавна са забравили какво е да направиш нещо от хартия, даже обикновен книжен самолет или кораб. Навярно всичко това ви изглежда детинско и несериозно, но Кайл Бийн макар и възрастен не се отказва от хартиеното и конструкторско си дело. И трябва да призная, че в това е достигнал доста високо ниво.

Безръкият пианист, който свирел на пиано с пръстите на краката си, 23 годишният Лиу Уей е станал победител в „Китай търси таланти“.
Той е останал без ръце на 10 години. Да свири на пиано се е научил на 18 години.
Когато била обявена победата му, Лиу Уей казал, че поне има чифт прекрасни крака, които заменят изгубените му ръце.
Умението на безръкият пианист било оценено по достойнство от професионалните среди. Популярната тайванска певица Джоли Цай поздравила Уей Лиу и го поканила да участва в нейно турне.

Като дете всеки от нас е имал книжка със приказки, в които някои от страниците условно можем да приемем, че са били триизмерни. Те са имали елементи, които са се разкривали при преобръщане на страниците, но те са били непретенциозни и много опростени.
Френският илюстратор Бенжамин Лакомб превърнал създаването на такива триизмерни книги в истинско изкуство.
Децата четат книги не само заради текста им, но и заради картинките. Ето защо илюстраторите, които създават книги за деца, трябва да бъдат не само талантливи, но и най-добри в тази област. Пример за това е френският художник Бенжамин Лакомб. По искане на един от издателите, той илюстрирал осем детски и не толкова детски книжки. Те били: „Алиса в страната на чудесата“, „Пинокио“, „Спящата красавица“, „Синята брада“, „Питър Пан“, „Червената шапчица“, „Палечка“ и „Мадам Бътерфлай“. Той не само ги илюстрирал, но създал истински топографски чудеса. Книгите илюстрирани от художника били триизмерни.
В тях Пинокио действително има дълъг нос, Алиса се бори с истинска колода от карти, а  огромните сините криле на Мадам Бътерфлай далеч надвишават размерите на страницата.
Четейки тези книжки  ние се потапяме в един необикновен и чуден свят