Индийският художник, от Ахмедабад, Парт Котекар твори хартиени чудеса.

Идеята да започне да изрязва от хартия дошла, когато експериментирал с шаблони за графити. Това, което започнало като хоби, се превърнало в професия.

Работите на художника са отражение на аспектите на ежедневието.

– Най-вълнуващото в тази работа е, – казва Парт, – че до последния момент не зная, как ще изглежда следващият ми шедьовър.

И това е любопитството, което се явява една от главните причини, поради които той продължава да твори.

Движещ се паметник е разположен в центъра на Будапеща, точно в средата на реката.

Футуристичния вид на железния велосипедист не стои просто във водата, той върти и педалите.

Задвижването му става благодарение на естественото течение на водата.

Скулптурата представлява ефектен модел на обикновена водна мелница.

Катерина Кампра живее в Атина, Гърция и като талантлив дизайнер, понякога създава неща, които изненадват всички с известното си неудобство.

Елементите от колекцията „The Uncomfortable“ изглеждат много стилни, но за да ги използваш по предназначение, ще трябва да се помъчиш малко.

Докато повечето дизайнери се чудят как да направят всичко възможно, за да бъде удобно на клиентите, Катерина върви по съвсем различен път.

Нейните странни вилици, чаши, солници и много други могат да се нарекат дразнещи, защото те са създадени по такъв начин, че да причинят на хората по възможност най-голям дискомфорт.

Скулпторът Луис Хименес получи поръчка от летището в Денвър през 2006 г. и започна създаването на „Blue Mustang“.

Това бил огромен кон с светещи червени очи, известен като Блюцифер.

Когато Хименес започнал да боядисва главата, тя паднала и разрязала артерията на крака му, от което скулпторът починал.

Неговите роднини и колеги, въпреки това, завършили работата му и поставили статуята.

Преди няколко години на мода излезе един нов начин за украсяване стените на града.

За разлика от традиционните кутии с боя спрей, това не вреди на озоновия слой или на земята, нито на чистотата на ръката на художника.

Всичко е направено с помощта на мъх и няколко хранителни продукта, които могат да се намерят във всяка кухня.

Въпреки че графитите от мъх все още не могат да се наричат масово изкуство, майсторите на графити от мъх, така се нарича това течение, вече създават относително разпознаваеми произведения.