Това е рядко срещащ се синдром. Състояние, при което хора с отклонение при развитието си имат невероятни способности в една или няколко области на знанието.
Синдромът може да бъде вроден или придобит.  Например, в резултат на генетични аномалии, мозъчно заболяване или удар по главата.
Най-общата способност на всички притежаващи този синдром е феноменалната памет.  Те се проявяват в математиката, музиката и живописта. Въпреки това, потенциалната енциклопедичност на тези хора може и да не бъде използвана, но тогава придобива извратени и уродливи форми на изява. Това става ако такъв човек живее в слабоинтелектуална среда или се е родил през тъмните векове.
Така например, знаменития психиатър  Чезаре Ломброзо в своята книга „Гениалност и лудост“ пише за един слабоумен, който помнел всички, които били погребани в местното гробище. Той можел без да се запъне не само да назове датите на погребенията им, но професията и привичките на починалите. Но не могъл без чужда помощ да се облече и да сложи лъжица в устата си.
Ламброзо също пише за човек, който можел да възпроизведе кой да е откъс от Свещеното писание, като едновременно с това можел да каже колко думи, букви, препинателни знаци и сричкопренасяния съдържал откъса.

Много бих искал да имам любящи, честни и добри приятели, които не са като мен. За да ви разбирам добре, изразявайте се ясно. Аутистите рядко могат да „четат между редовете“. Нашият опит с околния свят е крайно интензивен и често е свързан с много дълбоки емоции. От друга страна, болшинството от неаутисти са свикнали да живеят в света на различни нюанси и отенъци на сивото. Но това е непонятно за нас, защото ние мислим ясно, чрез черно-бели понятия. Ние не винаги разбираме отенъците на сивото и не можем да разберем, как може на някой да му харесва да живее в света на сивото.
Ценя и уважавам усилията на другите да се изразяват ясно. Например, ако ви е омръзнала темата на разговора, то по-добре направо ни го кажете. Просто кажете: „Иска ми се да поговорим за нещо друго“.
Ако сме останали на гости по-дълго у вас, то ни го кажете направо, защото няма да забележим вашите деликатни намеци. Аутистите винаги пропускат непреките твърдения.
Ние не винаги разбираме социалните правила. Имаме точно определени правила за добро и зло. За това следваме тези правила, които смятаме за разумни. Ние можем да нарушаваме „социалните правила“, защото не знаем за тяхното съществуване или те изискват от нас действия, които не можем да извършим, като контакт с очите, запомняне на имената и лицата на другите хора…. В други случаи можем да нарушаваме тези правила, защото ни изглеждат абсурдни. Например, някои от нас възприемат намеците и непреките твърдения като неефективни или нечестен начин за общуване.
Не обичаме местата, където се събират много хора. Обикновено аутистите не обичат да са част от голяма група от хора. Например, вместо да отидем на кино, предпочитаме да гледаме филм у дома в компанията на един или двама приятели.
Освен това, хора, които не познаваме, могат да предизвикат у нас дискомфорт. Ако са ни поканили на обяд, то искаме да знаем предварително, кой ще присъства, за да можем да се „подготвим“ за подобна социална ситуация. Ние можем да откажем поканата, ако сметнем, че няма да можем да се справим със ситуацията. Ако ви откажем да бъдем с вас и вашите приятели известно време, не смятайте, че не ви харесваме. Просто общението с повече от един или двама, изисква много голямо усилие. Не се отказвайте да ни каните. Следващият път може би ще имаме повече желание да се срещнем с някой непознат.
Не ни се обиждайте. Обикновенно аутистите се изразяват направо, а на другите това не се харесва. Не възприемайте това за желание да ви оскърбим. Аз не мога да не говоря направо. В много случаи нарушавам тези „негласни“ правила. В такива ситуации, аз изобщо не знам за тези правила. Дори не разбирам, че съм засегнал чувствата ви.
Понякога ни се иска да бъдем за малко сами. Трудно ни е, когато се намираме между другите хора. Ако искаме да останем сами, не се обиждайте, моля ви.
За нас вие сте странни. Помогнете ни да разберем, как вие възприемате света. Споделяйте вашите мисли и емоции максимално ясно, за да ви разберем.
Аз виждам нормално и чувам добре. Ние пропускаме намеците и трудно се изразяваме, но ние също сме хора като вас. Не ми е приятно, когато хората крещят или говорят с мен бавно, като че ли имам проблем със слуха. Моя слух е много по-остър, отколкото на някои от вас. В някои ситуации моят мозък доста сложно обработва входящата информация. Критиките и забавената реч тук няма да помогнат. Това ме унижава и ме кара да се чувствам като малко дете.
Когато ми говорите, не искайте да ви гледам в очите. Когато ме карат да правя нещо, което не съм в състояние да правя се чувствам зле.
Позволете ни да бъдем аутични! Понякога аутистът може да прави определени повтарящи се действия или да се държи странно. Например, да се разкача, да тръска ръцете си, да заема странни пози, да мрънка нещо под носа си. За нас такова поведение ни помага да се справим с този объркващ свят. Подобни типове поведения ни успокояват и ни помагат да преодолеем стреса. Не ни забранявайте да правим така и не се срамувайте ако ги правим на обществено място, такива сме.
Помогнете ми, ако ви моля за това. Обикновенно аз не мога да правя това, което другите могат. Не виждам нищо лошо в това да помоля някой да ми помогне. Една от ситуациите, в която се нуждая от помощ е, когато съм сред хората.
Позволете ни сами да решим дали се нуждаем от помощ или не. Ние знаем нашите ограничения много по-добре от всеки друг. Нямам нищо против някой да ме помоли за помощ, само че нека това става насаме.
Отговаряйте на въпросите ни. Аутистите са наивни и невинни в разбирането на света. Ние се учим по друг начин, за това често се налага да ни се обясняват неща, които другите разбират интуитивно. Понякога задаваме „глупави въпроси“ на тези, на които имаме доверие. Не търсете във въпросите ни скрит смисъл. Ако питам: „Студено ли ти е?“, това не означава, че искам да се включи печката. По-скоро аз не знам дали ми е студено или топло и се опитвам да разбера какво чувствам и съответно очаквам отговор „да“ или „не“.
Питайте, ако искате да разберете какви сме ние. За мен е лесно да обесня. Много от нас съжаляват, че специалистите не ни питат за живота ни, преди да стигнат до някакви изводи.
Позволете ни да се възползваме от алтернативни форми на комуникации. Много от нас имат сериозни проблеми с речта. за това предпочитаме алтернативни форми на комуникация. За мен това е електроната поща, чата, портативния синтезатор за говор….Когато използвам такава техника, разговора придобива подредена форма, вие ме питате и чакате да ви отговоря. Хубаво е, че тази техника ни ми дава да изпреваря събеседника си и ми позволява да говоря по-удобно.
Позволете ни да помълчим. Някои аутисти, които нормално говорят, имат проблем при претоварване или защото в този момент са изморени. Емоционално претоварване настъпва при наличието на много говорещи хора, тогава аз не съм способен да говоря с вас. Не ме докосвайте и не ме прегръщайте, на мен това не ми доставя удоволствие, но при други аутисти това не е така. По-лесно се изразявам в писмен вид, а не устно. Позволете ми да се изразявам така, за мен това е много важно.
Не ни игнорирайте. Питайте дали искаме да се включим в някое мероприятие и какво не ни харесва.
Някои от нас имат много тежко минало. Не ни питайте, ако сами не пожелаем да ви разкажем.
Простете ни. Ние няма да ви подведем. Аутистите често пропускат правилата и често говорят на забранени теми. Зная, че трябва често да искам прошка от моите приятели. Аз ви прощавам, че не ме разбирате винаги.

Днес върху зрителите се изсипва всевъзможна рекламна информация, за таблетки, мазила…, които свалят килограмите, унищожават кашлицата, хремата, простудата. Не тук няма да пиша за това, колко са вредни или полезни са тези предлагани стоки.
Става въпрос за нещо много по-просто. Ако се борим против простудата, кашлицата, хремата, … с определен брой медикаменти, може би ще настъпи облекчение след известно време.
Но помислете, от какво идват всичките тези неразположения? Разбира се от нашия порочен начин на живот.
И какво се получава? Ние си живее както си искаме, разрушаваме организма си, а срещу това се борим чрез таблетки. След подобрени, отново продължаваме живота си в същия дух и отново заболяване, отново лекарства.
Разбирате ли, как всичко това ни прави зависими от медикаментите. Освен това, временното  изчезване на симптомите, не говори за напълно излекуване.
Ние се превръщаме в хронично болни, пораждащи подобни безумни „лечения“, които могат да ни доведат и до по-сериозни заболявания.
Мислете и разсъждавайте, може ли да се случи по-голяма беда от тази?

Земята е оградена от радиационен пояс –  пояс на Ван Ален. Това е плазма, която ограждат планетата и запазват нейното магнитно поле.
По време на полета на луната, космическия кораб „Аполо“ е преминал през тази зона. Маршрута на корабът е бил планиран така, че пребиваването му в тази зона да бъде минимално.
Подобни преминавания през радиационния пояс могат да увеличат риска, космонавтите да заболеят от рак.
Освен това в космоса се провеждат и ядрени опити. по времето на «Starfish Prime» на голяма височина бил взривен мощен ядрен заряд, в резултат на който възникнал нов радиационен пояс. Били повредени и унищожени около една трета от спътниците в орбита.

В Пакистан хирурзи се борят за живота на бебето, който е роден с шест крака. Бебето е на една седмица. Лекарите са планирали операция, която да спаси живота му. Родителите на момчето са поискали от властите парична помощ, за да платят операцията. Местните власти са се съгласили да помогнат на необичайно дете.
През това време търсят причините за тази аномалия. Има няколко версии.  Според една от тях това са сиамски близнаци, от които се е развил само единият. Според друга, причина за явлението е сложна генетична мутация, която се проявява в един случай на милиони.
Лекарите свързват аномалията с професията на бащата на детето. Той работи в частна медицинска клиника и е в постоянен контакт с рентгеново оборудване.
майката твърди, че са очаквали близнаци. Но в процеса на развитие при бременността се е случила мутация, която никой не е забелязал.
Лекарите казват, че раждането било тежко. На майката се наложило да направят кесарево сечение. Въпреки излишните си крака, момченцето е напълно здраво. Въпреки това то се нуждае от хирургическа намеса.