Ликантропия произлиза от гръцки Λύκος – вълкът и άνθρωπος – човек. Това е митично или вълшебно заболяване, което предизвиква метаморфози в тялото, при които болния се превръща във вълк.
Наред със вълшебната ликантропия съществува реално психическо заболяване, при което болния се смята за вълк, върколак или някое друго животно.
Според славянските поверия, такова заболяване имат тези, които носят омагьосана вълча кожа или сексуалните им партньори са били върколаци.
В съвременните фантастични произведения ликантропията се разпространява чрез ухапване от върколак. В повечето разкази, болният не винаги може да избере времето и мястото на трансформацията си, за това това често се случва в най-неудобния момент. Съществува и риск, при който човек не може да върне първоначалния си образ.
Гръцките легенди разказват за цар Ликаон, които предложил на Зевс ястие с човешко месо. Разгневеният гръмовержец превърнал Ликаон във вълк.
В Библията в книгата на Даниил 4 глава в стиховете 28-36 се говори, че от ликантропия е заболял вавилонския цар Навуходоносор.
Съществувала е и ритуална ликантропия, която се заключавала в ритуално превръщане на човек във вълк. Религиозното или магическо изживяване, радикално променя живота на посветените, които трябвало да преодолеят своята човешка форма в изблик на агресивни, ужасяваща ярост, оприличавайки се на хищник.

Плодът киви бил получен в началото на 20 век от новозеландския градинар Александър Елисън от китайската  дървовидна лиана Актинидия. Той оправдал всички надежди на своя създател и днес този плод помага на хората в борбата им с много болести.
Първото название на този плод е „китайско цариградско грозде“, но когато новозеландците решили да експортират киви в САЩ,,  това название не било приемливо, заради бушуващата Студена война и високите данъци върху плода. Находчивите търговци решили да го преименуват на „киви“.
Днес киви се отглежда в Нова Зеландия, Франция, Италия, САЩ, Чили, Китай и други страни с топъл климат. Дори се експериментира отглеждането на киви в Кавказ.
Узрелите плодове от киви имат овална форма. Покрити са от кафява кожица с фин пух. Месото на плода е ярко смарагдово с множество черни семенца, които заобикалят светло-зелена сърцевина. Плодът от киви тежи 100 грама, а миризмата му е комплект от аромати на ягода, лимон и банан. Неузрелите плодове са твърди на пипане и узряват в течение на няколко дни.
Киви се използва при лечението на стомаха и червата, както и да снижава нервната възбудимост. Съдържа много калий, за това го препоръчват при лечение на тромбози, хипертония и други сърдечно-съдови заболявания.
Плодът от киви нормализира работата на стомаха, отслабва симптомите на недостиг на йод, има антиоксидантно и антимикробно действие. В допълнение този плод има антитуморни свойства, подобрява усвояването на протеините, допринася за бързото възстановяване на физическите сили и повишава работоспособността.
Киви опъва, овлажнява и подмладява кожата, възтановява тонуса и еластичността ѝ, почиства порите и изглажда бръчките. За това се използва за приготвяне на кремове в козметиката.
Доказано е, че ако се яде по 3 киви на ден, след 4 седмици холестерола в кръвта ви ще намалее с 15%, а вероятността за образуване на кръвни съсиреци намалява с 18%.

Практиката потвърждава, че от всички музикотерапии, най-силно въздействие на организма оказва пеенето. Изкуството да пееш, е преди всичко свързано с правилното дишане, което е един от най-важните фактори за здравословен начин на живот.
Отдавна е известно, че пеенето е един от най-добрите дихателни упражнения. Тренира се дихателната мускулатура, диафрагменото дишане,  увеличава се капацитета на белите дробове.
Пеенето е уникална дихателна гимнастика.
Действието на пеенето се е използвало при много народи в борба с разнообразни недъзи. Нашите предци интуитивно разбрали, че в пеенето има голяма лечителна сила, но не могли да обяснят този феномен.
Например , в Древния Египет с помощта на хорово пеене са лекували безсъние. В Древна Гърция Демокрит хвалел пеенето като специфично средство за лекуване на някои видове лудост, а Аристотел и Питагор препоръчвали песни при лечение на душевно болни и обладани.
Славяните са вярвали, че в човека пее неговата душа. За това работата върху звученето, ритъма, дишането, не толкова като техническо изпълнение, осигурява в голяма степен успех в работата по корекцията и формирането на личността. Вероятно сте забелязали, че когато човек е болен, гласът му се изменя и звучи глухо и безцветно.
Някои даже не подозират, че в много случаи е полезно да се пее, дори и да липсва слух или глас. Със собственото си пеене ние можем да въздействаме на болния орган и да му възвръщаме здравето чрез получените вибрации.
Методите на вокалотерапията се използват в целия свят за лечение и профилактика, както на физически така и на психични разтройства: неврози, фобии, депресии, бронхиална астма, главоболия и други.
Пеенето е особено полезно за бременни и бъдещите им деца. Прехода от ниски към високи тонове активизира растежа на органите на детето. Слуховите органи на детето получават необходимата им тренировка и стимулират главния мозък. Известният френски акушер организирал в клиниката си хор от бъдещи майки. За тях били разработени не много трудни вокални упражнения. Това доста добре влияело на бъдещите деца. Те се раждали много по-жизнеспособни, спокойни и силни.
Интересно е, че кореното население на Нова Зеландия – маори имат специални „хорови“ песни, които имали обезболяващ ефект върху раждащите жени.
Музикалният слух може да се тренира и усъвършенства. Колкото по-рано се започне толкова по-добре. Практиката потвърждава, че заетите с пеене деца, по-лесно изговарят някои трудно произносими звука, като „р“ и „ш“.

Оказва се, че ускореното стареене засяга не само излезлите от летаргичен сън, но и някои деца,
Това заболяване се нарича прогерия или синдром на бързото стареене. Децата се раждат съвсем нормални. Но след няколко години при тях се наблюдава старческа немощ и признаци на остаряване. Такива деца рядко доживяват до 12-13 години.
До днес в света е имало 52 деца страдащи от прогерия.
За сега медицината не знае причините и не разбира механизмите на това заболяване. но се предполага, че при тези деца е нарушена функцията на гена на стареенето.

Как се случва това? Сигурно през нощта.
Разплакана и с увита глава, за да не се види лицето й, майка бързо върви към манастира със свито нещо в ръце. Тъмната пресечка, малко вятър… Тя се оглежда, опитвайки да разбере дали някой не я гледа. Тук някъде трябва да има висока каменна стена и в нея ниша. Само ще свърне за няколко минути и ще остане незабележима. Там жената спира. Разгъва детско одеяло, целува спящото дете, прекръства се. Протяга ръце в прозореца…Детето се поема от добри ръце в монашеско облекло. А сега трябва да бяга. Хваща бързо по друг път,  без да се оглежда. Решението е взето отдавна, още преди раждането.
Ако отидете в Краков сами можете да се озовете на това място. Това е Монашеския Орден На Сестрите от Пресвятото семейство от Назарет, които са отворили първия „Прозорец на живота“.
Зданието на Ордена по нищо не се различава от съседните постройки, освен пластмасовия прозорец на нивото на тротоара с надпис „Прозорец на живота“.
Тук много малко минаващи се оглеждат за камери, тук такива няма.
Сестрите от монашеския орден се надяват, че ако някоя майка се реши да изостави детето си, то може да стане тук, а не на гарата , на пейката в парка или в боклукчийската кофа.
В католическа Полша абортите са забранени от закона. Бременните могат да прекъснат бременността си само при заплаха за живота на майката или в резултат на изнасилване, което трябва да бъде доказано в съда. На такъв унизителен процес се съгласяват единици и официално в 40 милиона  Полша в годината се правят около 200 аборта.
Всяка година около 200 хиляди полякини прекратяват бременността си в Украйна, Германия, Чехия…, но за това са необходими средства, за да пътуват. Най-лошият вариант е да оставиш детето където и да е.
В тази стая никой не дежури. Майката с никого не се среща, когато остава детето си. Алармата работи след затваряне на прозореца, а това съобщава на монахините, че е доносено ново бебе. В полицията никой не звъни, нито се търси жената оставила детето. Звънят само в Бърза помощ, които преглеждат детето и след две седмици то получава нови родители,  ако преди това майката не се осъзнае.
Този краковски прозорец за шест години е дало живот на 14 новородени. Сега в Полша има 48 такива места и 33 спасени деца живеят в нови семейства.