Невъзможно е да си представим нашия живот без музика, без прекрасните творения на скулптори, художници, архитекти, нито без литературата, театъра, киното. Те ни доставят не само естетическо удоволствие.
Много отдавна, преди хиляди години хората забелязали, колко благоприятно въздейства силата на изкуството върху общото състояние и настроение на човека. Трудовете на философите и лекарите от Древна Гърция и Древен Рим разказват за първите опити да се използва изкуството за лечебни цели.
Звуците създадени от творческия гений, въплътени в музика, придобиват вълшебна сила. В много материали от историята на медицината се разкрива, как музиката ефективно е въздействала върху човека. Днес тя звучи в болнични заведения, успокоява, стопля душата и укрепява вярата в по-скорошно оздравяване и възстановяване.
И все пак звукът е само половината от света. Втората, не по-малко важна част в света са цветовете, линиите и обемите. Изобразителното изкуство може да защити всеки от нервно разтройство, да излекува душевните му рани, да го зареди с енергия и стимулира.
Емоционалното въздействие на цветовете все повече се използва в работата на архитектите, когато проектират болници, сгради, кинотеатри…
На човек благотворно влияе не само съзерцанието на художествени произведения, но и непосредственото приобщаване към самия процес на творчество.
Изкуството не е панацея за недъзите. Ако го използваме като лекарство, трябва да се съобразяваме с дозировките му.
Лавината от художествена информация, обкръжаваща човека, особено неподготвения, не само не оказва положителен ефект, но го угнетява и смачква.

В екваториалните гори на Южна Америка можеш да видиш щастливи малки жабки, подскачащи сред дърветата. Вероятно ще се запиташ, защо са така ярко оцветени. Вероятно, за да си намерят приятели? Глупости. По този начин те предупреждават, че са смъртоносно отровни.
Само един грам от отровата, която произвежда кожата им е достатъчна да убие 100 хиляди човека. Ала този факт не може да спаси скокливците от хората.
Индианците пекат живи същите тези жаби и мажат стрелите си със смъртоносната им отрова.

Да седнеш върху гвоздейче си е просто убождане. Да те ужили пчела е неприятно. Да скочиш в копривата, е ще ти мине. Всички тези неща са болезнени, но не чак толкова.
Каменната риба използва отровните си бодли при самозащита. Тя се спотайва в плитчините край бреговете на Австралия и прилича много на камък, заровен в калта.
Нейната отрова причинява най-непоносимата болка на света. Хората случайно стъпили на бодлите й, се гърчат в агония. За щастие има противоотрова, която може да спаси живота на нещастната жертва.

Комарите са доста придирчиви относно храната. Ние вече знаем, че хищници са женските. Мъжки насекоми са безвредни, не нараняват хората. Те се хранят с цветен нектар. „Хищните“ женски, се оказва, че са чревоугодници по природа.
Дълго време се е смятало, че ухапването и избягването от комар е случайност. Но учените са опровергали този мит.
Наистина, не всички ги хапят комари.
Работата е в миризмата. Оказва се, че тези малки кръвопийци са в състояние да направят разлика между 70 вида миризми и всевъзможни химични съединения.
Експертите са установили, че някои миризми са особено предпочитани от тях. Ако комарите не се интересуват от миризмата излъчвана от даден човек, той попада в групата на недосегаемите.
Учените са успели да създадат интересна статистика. Оказало се, че един на десет е много „вкусен“ и един от десет се оказва щастливец, тъй като край него има достатъчно „вкусни“ за комарите.

Невробиолога Адриан Оуен от Кеймбридж и неговите колеги от Университета на Лиеж, Белгия за първи път са успели да общуват с болен намиращ се във вегетативно състояние.
Пациентът след автомобилна катастрофа, от началото на експеримента бил във вегетативно състояние.
Учените са го сложили на магнитен резонанс и започнали да разговарят с него. Изследователите забелязали, че по време на беседата се е изменил притока на кръв към различни области на мозъка, което говорело, че човекът е в съзнание и е готов за общение. Обикновено във вегетативно състояние пребивават хора излезли от кома. Те могат да правят гримаси, да скърцат със зъби, да движат очите си, да бодърстват и да спят, но не показват признаци на съзнание.
В медицината се смята, че такива пациенти имат повредени участъци от мозъка засягащи познанията, паметта, възприемането на информация и мисленето. Смята се, че тези процеси са необратими. Резултатите от изследвания Адриан Оуен не се вписва в тази теория.
След като той успял да общува с човек в такова състояние, много учени се съгласили за наличие на минимално съзнание при тези болни. След това в Университета на Западен Онтарио, веднага привлекли учения и му дали почти 20 милиона долара за разработването на евтини, надеждни и точни преносими устройства за комуникиране с тези пациенти, които в света са стотици хиляди.
Ако Оуен успее да измисли такова устройство, то хора пребиваващи във вегетативно състояние, ще могат да изразяват емоциите си и да общуват с близките си, но също така и да дават съвети на лекарите как да провеждат най-добре реабилитацията им.