Над 20% от хората поне веднъж в живота си са изпадали в сънна парализа.
Това явление може да се случи при заспиване, когато тялото  е преминало във фаза бърз сън, а ума остава активен или при събуждане, когато умът се „включва“ преди тялото да излезе от сън.
Парализата може да продължи от няколко секунди до няколко минути и често е придружена от паника, страх, чувство на натиск в гърдите, усещане за присъствие на чуждо тяло.
Много народи имат свое тълкувание за сънната парализа. В повечето случаи ги свързват с проява на духове.
Въпреки че сама по себе си сънната парализа е безвредна, тя може да свидетелства за други заболявания като нарколепсия или сомнамбулизъм.

Защо нарязана хартия може да резне пръст и да доведе до много по-силна болка, отколкото порязването с нож
Причината е в ръба на хартията. Той остава не дълбока рана и се отделя съвсем малко кръв, но нервните окончания остават открити на дразненията от въздуха.
Ако се порежете по-дълбоко идват на ход други фактори.
Когато се порежете с хартия, на кожата се появяват много повече микроскопични повреждания, отколкото от острието на ножа. Освен това химическите вещества пропити в хартиените влакна дразнят допълнително.
Трябва да отбележим, че порязванията с хартия става върху върховете на пръстите, където са разположени много повече нервни рецептори в сравнение с другите часи на тялото.

Ръководството на медицинския център Сент Джозеф е изплатило компенсация от 6 хиляди долара на роднините на 41-годишната Колин Бернс, която била призната за мъртва, но оживяла на операционната маса, когато започнали да режат донорските й органи.

Колинс попаднала в болницата през октомври 2009 г. Тя искала да се самоубие и заедно с таблетки погълнала миша отрова. Лекарите решили, че мозака й е мъртъв и пристъпили към изрязване на органите за донорство, като преди това взели съгласието на роднините й.

В хода на разследването се установили, че лекарите нищо не са направили за спасяването на Бернс. Набързо я признали за мъртва без щателно да я проверят.

В действителност жената не е била мъртва, а в кома, както съобщава медицинската сестра, която забелязала редица реакции у болната, които свидетелствували, че мозакът й работи. Пръстите на жената се свивали при докосване, а устните и езикът й потрепвали.

Въпреки всичко лекарите игнорирали съобщението на медицинската сестра и приготвили жената за операция, за да й вземат органите.

Това е разработка на международна група от учени в Калифорнийския университет в Сан Диего и федералното политехническо училище в Лозана, Швейцария.

Лещата позволява да се разгледат отдалечени обекти, все едно се гледа през обектив на фотоапарат или театрален бинокъл. Коефициентът на увеличение на лещата е 2,8х.

Лещата може да работи в два режима. При обикновения режим тя пропуска светлина през централната зона и попада в най-чувствителната част на зеницата. В режим на „увеличение“ светлината се пречупва през рефлекторите по периметъра на лещата и попада в края на зеницата. Зоната в края на зеницата има снижена чувствителност, а увеличението от 2,8х не позволява да се разгледат подробно детайлите на обектите. Така изглежда стандартното и увеличено изображение в реални условия.

Тези контактни лещи са създадени предимно за по-възрастни хора, при които е намалена чувствителността в  централната зона на зеницата, така нареченото „старческо късогледство“. А в същото време чувствителността в периферната зона си остава достатъчно висока.

P { margin-bottom: 0.21cm; }

Томас Мидгли е отговорен за изобретяването на оловния бензин, които той създава за „General Motors“. Днес такъв бензин не се прави, защото е токсичен.

Само през първата година на производството му десетки работници умрели, а много повече от тях се разболели тежко.

Това не се харесало на компанията, не толкова за това, че хората умирали, а защото спадали темповете на производството й. Така в името да добрата стара американска ефективност, построили нов завод.

Следващите месеци се появили нови жертви на отравяне с олово. Те получавали халюцинации, а някои от тях се побърквали. И отново имало пет смъртни случая.

През цялото това време, Мидгли направил, може би само едно разумно нещо. На пресконференцията, той измил ръцете си в разтвор на олово, който се добавял към бензина, и в рамките на няколко минути вдишвал изпарения от горивото, за да докаже неговата безопасност. Така, благодарение на Томас Мидгли, токсичните газове тровели въздуха още няколко десетилетия.

По- късно „General Motors“ казал на Мидгли че търсят нов химикал за използване в хладилните системи и той им предложил хлорфлуорвъглеводороди.

Десетилетия по-късно, след смъртта на химика, светът научи, че тези вещества се направили дупка в озоновия слой.

Между другото, злополучния оловен бензин бил забранен чак през 1973 година.