Дъждът ни изгони от паркa и ние се приютихме в близкото кафене. Едрите капки дъжд, в унисон с тъгата по изчезналото слънчево време, чукаха по прозорците на заведението. Малката ни група бе започнала доста интересен спор. Този дебат не бе от вчера. Мозъците ни  се вълнуваха от въпроса: „Нужна ли ни е шльокавицата при общуването ни в Интернет и до колко тя може да се използва изобщо“?

Всяко становище си имаше свои поддръжници. Една част от групата ни, поради негативното си отношение към този вид писане, я наричаше маймуница, лайняница, чатица или есемесица. Сашо защитаваше съществуването ѝ, като посочваше, че българите са писали с латински букви много преди появата на кирилицата. Освен това са използвали и гръцката азбука, за да изразят писмено мислите си. Нима тогава тези азбуки са били по-добри, когато е трябвало да пишем?

Елена оспорваше, че това не може да бъде никакъв начин на изразяване, щом в него се използват цифри и препинателни знаци вместо букви. Сашо напираше:

– Някои заместители на букви са влезли в употреба поради липсата на еднобуквени латински еквиваленти….

Неизчакала Сашо да се аргументира добре, Елена пресече потока от думите му:

– Използването на различни съответствия, предизвикват хаос и недоволство на една голяма част от общуващите в Интернет. Погледни само многообразните заместители на ж – j, g, v, z, zh, на ц – c, ts, tz, z, на щ – 6t, 7, sht, st, wt, 6 и рядко cht, да не говорим за ъ – а, y, w, u, @, за ь – i, j, y, x рядко 1, 8. Ако искаш мога да ти предложа още примери, погледни ю – iu, ju, u, yu, \, |, x или я – ja, ya, ia, q, 9, @.

Сашо неотстъпвайки своите позиции спокойно продължи:

– Виж, за тази цел на много дискусионни форуми са инсталирани различни програми, които превеждат текст, написан на шльокавица. Често обаче такъв софтуер е неспособен правилно да преобразува написаното, поради многообразието от индивидуални прийоми на пишещия, за това често стават разминаванията между чатещите.

Мълчаливият Петър неочаквано се намеси в спора:

– Латинската азбука не е предвидена за възпроизвеждне на българския език. Буквите на латиницата са по-малко на брой, а и не всичките могат да се използват при транслитерация. Много малко използващи шльокавица спазват стандартите. Обикновено всеки използва различни латински букви или комбинации като съответствия на кирилицата. Това още повече затруднява комуникацията.

Елена продължи войнствено подкрепяща изказаното мнение:

– При шльокавица се пренебрегват правописни, граматически, стилови или пунктуационни правила. Тя води до нов вид грешки в българския език.

Спас, който слушаше внимателно до сега, се намеси в разговора:

– Някои потребители твърдят, че няма откъде да изтеглят Flex Type, популярна платена програма, която кирилизира Windows. Изтеглянето на кирилизиращи програми според тях от съмнителни сайтове и използването им, крият рискове за операционната система на компютъра им.

– Ако имаха опит, щяха да разберат, че такива програми са излишни. Операционните системи Windows 98 и по-новите излезли след това, имат вградена поддръжка на кирилица, а Линукс може да използва кирилица веднага след като се инсталира самата операционната система – допълни Асен.

Петър само подметна:

– Някои твърдят, че в чужбина на клавиатурите им нямат отбелязани червени букви с кирилица и не могат да отгатнат клавишите съответстващи на кирилските.

Спас предложи:

– Такива потребители по-добре би било да използват „фонетичния“ вариант на българската клавиатура, при който повечето букви на кирилица отговарят на близки по произношение букви на латиница и така няма да имат нужда от отбелязване на буквите по клавишите.

Елена започна с нова атака:

– Това си е жив мързел. Такива потребители нямат време и желание да кирилизират системата си. Предпочитат да пишат на шльокавица. Те смятат, че всеки потребител може да преценява. кой начин на писане е по-удобен. Накрая избират да пишат на шльокавица и не желаят да се съобразят със желанията и изискванията на събеседниците си.

Сашо примирено каза:

– Честата смяна на режимите за въвеждане на кирилица или латиница при писане е много досадна.

Спас подчерта:

– Комбинацията от клавиши, с която се сменя кирилица с латиница и обратно, може да се настройва. Това се прави според личните предпочитания на потребителя.

Много забележки и уточнения бяха изказани и от двете страни, но до консенсус не се стигна. Всеки бе убеден, че е прав.

Дъждът отдавна бе престанал и това бе като сигнал. че трябва да си тръгваме. Лицата на някои от нас бяха разгорещени от спора, а на други спокойни и уверени.

Колкото хора, толкова и мнения. Всеки сам избира на чия страна да застане.

Хубаво е да се научиш да четеш рано. Думите не ти ли приличат на бойци в сянка? Когато ги избираш за приятели, те ти помагат в живота. А какво ли ще стане ако ги отхвърлим? Ще се изпречват непрестанно пред нас и ще ни препречват пътя.

Вероятно затова казваме „зная думата“ или „разбирам езика“ като нещо, което „познаваме“ много добре и ни е много близко.

Когато човек се сприятели с думите, вижда на какви чудеса са способни. Те го спасяват от самотата и отегчението. Благодарение на тях се учим и не изоставаме в разговорите.

Не е важно колко думи знаеш, а как ги използваш. Някой са такива майстори, че се чудиш и маеш на всяка тяхна фраза.

Слушайки другите се научаваш как да вдъхнеш нов живот на думите.

Странно е, че думите ни дават съвети, дори без да ги изговаряме. Те изпълват съзнанието ни и ако да ги насочим в правилната посока, побеждаваме.