Мравките отнасят семената на растенията в мравуняците си, където имат по-голяма възможност да покълнат. Тъй като семената не са отдалечени твърде далеч от дървото-майка, мравките спомогне за появата на нови видове.
С разпространение на семената на растенията не се занимават само птиците, тук свой дял имат и насекомите, особено мравките. Доказано е, че там където има мравки се увеличава значително разнообразието на растителните видове.
Семената привличат мравките с хранителните си части. Самото семе насекомото не докосва, но си взима хранителната част от него, която му е необходима. Останалата част попаднала в по-плодородна среда, облагородена от отпадъците разхвърляни край мравуняка покълват.
Трябва да се има в предвид, че мравките не отнасят семената  много далече, понякога и в непредсказуеми направления. Това означава, че на тази територия ще има напълно жизнеспособни растения, носещи  доста уникален набор от гени. Така те два пъти повишават биоразнообразието на растенията. Там където живеят се образуват повече видове. Мравките дават възможност да се прояви разнообразие от геномни комплекти.

Изследователи са установили, че мократа космена покривка на бозайниците развива центробежно ускорение, десет пъти по-голямо от земното.
За да разберат как животните бързо изсъхват, учените са поливали 16 вида бозайници с вода, живеещи в близкия зоопарк и записвали поведението им на високоскоростна камера.. Сред участниците на експеримента били кучета, мишки, тигри, кенгуру. Освен това авторите са разработили роботизиран симулатор, който възпроизвежда тези действия в лабораторни условия.
Оказало се, че куче със средна големина след „тръскане“ около 4 секунди успява да отнеме от козината си 70% от водата в нея. Освен това капките вода получават ускорение от 10 до 70 грама. За да избегнат всяко повреждане животните извършват това със затворени очи.
Колкото е по-малък бозайникът, толкова по-бързо трябва да се движи. Причината е малкия радиус, около, който става въртенето. Ако кенгуруто прави 5 завъртания за секунда, плъховете само 18, а мишката 27. Всички  те са в състояние да регулира честотата на движения си, за да изразходва най-малко количество енергия за сушене.
По-рано учените са установили, че по времето на дъжд колибрите съществено увеличават честотата при махането на крилата си.
Птиците, които трябва да се хранят при лошо време, по този начин отделят водата от перата си.

През юли бе избрано най-грозното куче в света. Песът Елвуд е станал притежател на това звание.
Кучето е кръстоска между китайско куче и чихуахуа. То има тъмно оцветена кожа, лишена напълно от косми, с изключение на бялата част отгоре.
Заради „неземния си вид“ Елвуд, който се е родил в Ню Джърси е бил наречен  „Йода“ и „Пришълецът“.
Стопанката на Елвуд Карен Куигли вече втора година подред представя своя питомец в калифорнийския град Петалума, където в рамките на ежегодния селскостопански панаир се провежда конкурс за най-уродливите кучета.
Елвуд е донесъл хиляда долара награда на стопанката си. Предишната година той е заел второ място. Тогава първо място било дадено на „отвратителния“ Арчи.

Магаре се е оказало в центъра на съдебен спор между търговеца на масла Джон Кантрел и адвоката Григори Шамун.  Спорът избухна заради хамбара, който Шамун решил да построи в задния двор на къщата си.
Според думите на Кантрел Шамун преместил магарето си Бъди с магарицата в новопостроения хамбар.
Ищецът заявил, че магарето било много шумно и произвеждало голяма купчина тор, от която се носела неприятна миризма. Шамун възразил, че Бъди и малката магаричка Люси се хранят от бутилка.
Било решено магарето да се яви като свидетел в съда. Бъди влязъл в съдебната зала, отишъл към мястото на свидетелите и спокойно погледнал към съда. То се държало спокойно и съвсем не било агресивно, както твърдял ищеца.
В резултат на това страните се споразумели, Шамун да купи част от участъка на Кантрел в замяна на оттеглянето на иска.

Лисицата срещнала бобъра, харесала му козината и разбрала, че не е кой да е. Не могла да заспи цяла нощ. Мислела на глас:
– Не съм ли хитра и нямам ли нежна кожа? От другите нима съм по-лоша? Ще дойде час и бобърът ще бъде мой.
И ето лисицата търчала след Бобъра, въртяла опашка и го гледала в очите. Шепнела му ласкави думи, а понякога замълчавала….
Любов замаяла посивялата глава на бобъра. Загубил той покой. Оставил бобърката, че му се сторила стара.
Лисана щом го завъртяла……
Веднъж на горската поляна го срещнал познат таралеж:
– Здравей! Е, как живееш, със лисицата?“
– Ех, друже, — отвърнал бобъра. — Всичко ми се е объркало. Тая лисица само за едно я бива: вечери, обеди, приеми. От рижа стана черносива. Все веселби, все премени. И все скитори. Друже стари, говоря ти като на другар, ще се погубя без време аз….. Както са тръгнали нещата, ще се върна при жената си. Добра е тя и ще ми прости…
А Ежко казал:
– Ако ти не се завърнеш в дома си още днес, ще свършиш като просяк….
До къщи бобърът изтичал и викнал:
– Отваряй, жено! Аз съм!
А жена му отговорила:
– Веднага се махай! При своята лисица си върви!
Тръгнал към лисицата назад, но там заварил друг бобър…
Тази история не е нужна за такива като лисицата, те си знаят какво да правят. Тя е за такива като белокосия бобър.