Янг Юн се опитвала да се издигне от арктическото дъно, когато краката й се схванали. Тя с ужас осъзнала, че не може да се помръдне.
Започнала да се задъхва и да потъва. Мислила си вече, че умира.
Изведнъж почувствала под себе си невероятна сила, която я тласкала нагоре.
Това бил кит. Когато животното видяло какво е станало, се намесило и помогнало на Юн да достигне повърхността здрава и невредима.
Известно е, че някои видове калмари, такива като океанските, могат да подскачат във въздуха, сами или на височина до 30 метра.
Понякога падат върху минаващите плавателни съдове, разбира се не нарочно.
Смята се, че този вид калмари, се изстрелват във въздуха, както летящите риби. Това е незабележим и неочакван начин да не се удрят в нелетящите морски хищници.
Те излитат от водата, използвайки силната струя вода, която излиза от тялото им. Получава се природен вариант на реактивно движение.
Освен това, учените са забелязали, че калмарите изменят положението на плавниците си, докато са във въздуха, за да контролират направлението на полета си.
Колкото и странно да ви звучи, ще говорим не за хора, а за насекоми. Изглежда и те имат нашите привички.
Американски биолози, изследвали брачното поведение на самците при плодовата мушица. Те им предложили да се изберат една от двете хранилки. В едната имало обикновен захарен сироп, а в другата същият сироп, но разреден със спирт.
Тези самци, които при ухажването били отхвърлени от самките, често пиели от хранилката с алкохола.
Причината за това е по-ниска концентрация в тялото на протеин, наречен невромодулаторна F, който действа върху центъра на удоволствието.
Когато насекомите не били удовлетворени, поради липса на чифтосване, се опитвали да запълнят пропастта с консумация на алкохол.
Това не ви ли напомня на нещо? Но за разлика от тях ние можем да кажем стоп и да контролираме действията си. Наистина ли можем?
На дъното на много бистри ручеи и обрасли езера, могат да се открият удивителни създания, които живеят в тръбовидни домове, които са направени от различни малки частици, които се намират на дъното на водоема.
В зависимост от това какво има на дъното и вида на насекомото домовете му могат да бъдат построени от различни материали. Едни от тях са построени от големи зърна пясък, други от камъчета или черупки на малки мекотели. Тръбата често се състои от малки начупени клонки или мъртви части на водни растения. „Строителните материали“ здраво са закрепени един с друг.
Най-простата форма на дома им обикновено е тръстикова тръба. По сложна структура се получава, когато тръбната обвивка е съставена от отделни късчета листа, които личинката е изгризала и разположила по спираловидна линия.
Появила се е нова форма на изкуство. Ларвите се поставят в аквариум, а на дъното му се изсипват цветни камъчета и мъниста. Ларвите правят от тях „бижута“.
В природата за построяване на своя дом ручейника използва мъх, трева, парчета от мъртво дърво, свежи клонки, хвощ. Смесва ги с други растителни остатъци. Към жилището си прикрепват и малки раковини и люспи от слънчоглед.
В случай на опасност личинките се скриват в дома си и затварят отвора на входа с броня от хитин.
На 11 септември 2001 г. Омар Едуардо Ривера, сляп специалист по изчислителна техника, работел на 71-вия етаж в Световния търговски център със своето куче-водач Дорадо.
Когато отвлеченият самолет се ударил в кулата, Ривера знаел, че за да се евакуира ще е необходимо много време, но той искал неговият лабрадор ретривър да се спаси, затова откачил каишката му от стълбището.
Омар смятал, че е загубен. Шумът и горещината били ужасяващи. Но той искал да даде шанс на кучето да се спаси. За това откачил каишката му. За последно ласкаво поразрошил козината му и му казал да си отива.
Дорадо бил отнесен няколко етажа по-надолу от тълпата бягащи хора. Но след няколко минути Ривера почувствал, как кучето бута с муцуната си краката му.
След това с помощта на колеги Ривера бил изнесен от сградата, което отнело почти час. Скоро след като се измъкнали, зданието се срутило.
Ривиера знае, че дължи живота си на своя четириног приятел.