Тези животни заслужават много повече внимание. Те са много бавни, но не и скучни създания. Някои от тях са светещи, други прозрачни, трети притежават много тежки или красиви черупки. Даже съществува охлюв, който може да убие човек.
Охлювът фенерче предлага най-невероятното шоу със светлинни ефекти в природата.
Благодарение на способността си да използва биолуминесценция това създание при безпокойство или заплаха, свети с ярка зелена светлина.
Изследователите смятат, че този трик помага на охлюва да плаши или обърква хищниците.
„Железният“ охлюв е открит през 1999 г. в централната част на Индийския океан на дълбочина 3 километра. Той може да се окаже най-тежко екипирания охлюв в света. Черупката му прилича на броня с плочки, което не е много далече от реалността. Черупката на това създание съдържа метали и сулфиди от хидротермалните източници. Външен слой на черупка е покрит с железен сулфид, създаващ истински метални пластини.

Всичко започнало, когато двама фотографи решили да тръгнат на сафари  е северна Ботсвана…
При своята разходка забелязали лъвица, която убила самка бабуина.
Нататък събтията се развили съвсем невероятно.
Фотографите случайно се натъкнали на група от бабуини, които преследвали лъвица. За съжаление лъвицата хванала една от тях. Фотографите решили да видят какво ще стане по-нататък, тъй като забелязали, че върху мъртвата маймуна се намира малкото ѝ.
Когато лъвицата се готвела да отнесе мъртвото тяло на жертвата си, мъничкото слязло от майка си и побягнало към съседното дърво, за да се качи на него ….. Но било много слабо, за да направи това. Лъвицата започнала да се приближава към него. В този момен всички очквали кървава разплата, но ….
За всеобщо удивление, лъвицата проявила към малкото само любопитство. Тя започнала да играе с изплашеното маймунче. То било ранено и много слабо….
И този кадър бил неочакван за всички. Мъничкото се успокоило и започнало да играе с лъвицата.
Другите лъвици дошли, проявили любопитство, но нямало никаква агресия, докато не дошъл един самец, който получил неочакван рев изпълнен с негодувание срещу него.
На съседното дърво сидели бабуините и наблюдавали ситуацията. И когато се появила възможност един от тях скочил долу и отнесал малкото със себе си.

В едно мащабно проучване са участвали повече от 10 хиляди доброволци на възраст от 40 до 85 години.
Оказало се, че при всеки „собственик на котка“ средно се наблюдава 18-20 процента снижаване на риска от инфаркт и инсулт. Също така, те с 10 процента по-малко страдат от сърдечно съдови заболявания, в сравнение със „собствениците на кучета“. Въпреки, че последните прекарват повече време на открито, разкарвайки любимците си.
Тук няма никаква мистика. Когато галите котката си ви се понижава кръвното налягане. Това става благодарение на статично електричество, генерирано при контакта на тялото на човека с космите на котката. Такова се произвежда и при други животни с космена покривка, но котката има още едно уникално „лечебно“ свойство.
Факт е, че котешкото мъркане поражда трептения с честота от 20 до 50 Херца, които въздейства върху центъра на удоволствието в човешкия мозък и повишава отделянето на серотонин – така наречения „хормон на щастието“. А това допринася за „въвеждане на хармония“ в целия организъм.

Казахстанската полиция открила две годишната Мадина, която е прекарала една нощ като Маугли.
Цяла нощ полицията обхождала гората, но едва на разсъмване намерили двугодишното момиченце прегърнало един мелез, който родителите ѝ понякога хранели.
Това било едно бездомно куче, което от време на време идвало и си отивало, след като му давали нещо за ядене. В денят, когато изчезнало детето, са забелязали, че кучето бягало из двора.
Районът, в която живее Мадина с родителите си се намира в гората. Тук дори възрастен човек лесно може да се изгуби в гъстите храсти, а нощите са много студени, дори и през лятото.

Това е рядко природно явление.
В Далечния Изток се намира Тюленов остров. Там е намерено едно необичайно новородено. То е албинос.
Има необичайна рижа окраска и сини очи.
Изглежда майката го е отхвърлила, а съплемениците му са го изгонили от общноста си.
Когато хората го намерили, то било само. Мъничето имало тъжни очи.
Първоначално го нарекли „най-самотния тюлен в света“, но сега това име не му подхожда.
Намереното мъниче хората не захвърлили, а го изпратили в сочинския делфинариум.
Там тюленчето нарекли Нафаня. Сега то е много щастливо.