Най-силно е намаляването в периода 1970-2010 г. Популацията на сладководните видове е намаляла  до 76%.
Броят на дивите животни в света през последните 40 години е намалял наполовина. Това се посочва в доклада на Световния фонд за дивата природа (WWF) «Living Planet“ и Лондонското зоологическо общество.
„Здравето“ на Земята се измерва по два особени показателя: състоянието на живите организми на планетата и отпечатъка на изменение на екологията.
„Living Planet Index“ отразява броя на повече от 10 хиляди представители на популациите на бозайници, птици, влечуги, земноводни и риби. От 1970 до 2010 г. индексът на живата планета е намалял с 52% – повече от два пъти. Най-силно е намаляла популацията на сладководните видове до 76%, това е сравнително завишен темп в сравнение с морските – 39%, живеещите на земята – 39% видове.
Сред основните причини за спада на животинските популации са промяната и унищожаването на местообитанията на животните, изменението на климата и нерационалното използване на природните ресурси.
В Южна Америка намалението е на 83%. Тясно следвани от Азия и Тихоокеанския регион – 67%. Европа и Северна Африка, отнасящи се към палеарктичен региона падна на 30%.
В доклада е отбелязано, че броят на хората на планетата през същия период се е увеличил от 3,2 милиарда до почти седем милиарда. През 2013 г. населението на планетата вече е 7,2 милиарда души, а до 2050 г. се очаква тази цифра ще достигне 9,6 милиарда.
Докладът предлага на жителите на земята, да измислят начини за икономично и разумно използване на ресурсите на планетата.

Гъсенисата на синята пеперуда има феноменална способност. Тя умее да устрои живота си за чужда сметка, както се представя за съвсем друга.
Абсолютно човешка тактика.
Как може членестоноги без добре развит мозък да извършва тези измами?
Ето така:
На тялото на гъсеницата, на самата ѝ глава са разположени малки „устни“. Когато това създание се притесни, че не може да си осигури препитание, то започва да си чеше устните. В резултата на това се получава „песен“, която много наподобява на тази, която „пее“ царицата майка.
Песента толкова наподобява истинската, че мравките веднага пренасят гъсеницата в мравуняка, където тя живее щастливо, докато какавидата се превърне в пеперуда.
През цялото това време мравките хранят натрапницата, защитават я от опасности, взимат я със себе си, ако се наложи да се преместват.
Тя дори не трябва да дъфче храната си. Мравките повръщат вече смляната и снабдена със собствените им полезни ензими храна направо в устата на гъсеницата.
При глад мравките хранят паразита със своите неродени братя и сестри, които също предварително са сдъфкани.
Истинската кралица майка мравките изгонват или убиват. Така влияе силата на злото чрез неоткритите измамници.

Дали това е вкусна паста от скариди, огромен омар или филе от сьомга няма значение, защото морски дарове са изключително популярни в целия свят. В някои страни те са не само основен източник на протеин, който е достъпен за повечето хора, но и един от основните хранителни продукти като цяло. Въпреки своята популярност, има много митове, свързани с морски дарове и тяхната употреба.
Закупувайки филетата от магазина, никой не е в безопасност от неприятни изненади. Най-популярните видове риба сьомга и пъстърва могат да бъдат заразени с паразити, нематоди anisakids.
Те се свиват на топка, живеят в месото на рибата и го ядат. Повечето от рибите в света са заразени от тях, така че, когато купувате месо, то трябва да бъдат щателно проверено.
Ако рибата се готви старателно, при термична обработка паразитите умират, но ако се яде сурова или недопечена, нематодите могат от тялото на рибата да се преселят в човека и да предизвикат заболявания.

Животните и птиците имат опашки, но те им служат за различни цели.
При птиците това е многофункционално приспособление. По време на полет опашката е като кормило. По време на ухажване, тя се разпуска за красота. А при кълвачите служи за допълнителна опора към дървото.
Катеричката много обича да скача от дърво на дърво. Без помощта на опашката си, тя трудно би правела това. По време на полет пухкавата опашка помага на катеричката да пази равновесие.
На животните с гъста и пухкава козина опашката помага да се стоплят. Те я увиват около себе си и не замръзват в студа.
Лисицата с опашката си помага бързо да сменя посоката при бягане. Някои, като гущера могат да си откъсват опашката при опасност.
Ако хищник хване северноамериканската катерица за опашката, в зъбите му остава само „скалпела“ на опашката, а катерицата с голата опашка избягва.

Койотът и американския язовец ловуват заедно. Те хващат животни умеещите да копаят дупки в земята и да се заравят в нея, като белките и степните кучета.
Койотът е ефективен  при гонене на дивеч на открито, но жертвата може да се мушне в някоя дупка. Тогава язовецът започва бързо да копае, за да хване плячката.
Докато става копането, койотът стои на входа и чака.
Ако изплашеният гризач не издържи и избяга от скривалището си, той става лесна плячка за койотът.