Американската художничка сама се е учила да рисува. Тя е родена на 1 януари 1939 г. В Роестър. Известна е като „художничката, която рисува с пръсти“. Сега тя живее в скромния дом на баща си, построен от отпадъчна дървесина през 1949 г.
Таланта на Дайана се проявил още в раната й възраст. Независимо, че семейството й било бедно, майка й донасяла в къщи картон от работата си, на който детето рисувало.
На 16 години Дайана рисувала портрети по фотографии, които й били поръчани. Младата девойка много се трудила, икономисвала всяко пени, за да си купи маслени бои. Нейният талант към живописта с пръсти се развил по необходимост. Момичето не можело да си купи четки, за това използвало това, което имало в наличност….своите пръсти.
Таланта на Дайана не се ограничава само до рисуване на картини. Тя е надарена да създава парцалени кукли и скулптори. Нейните картини и кукли се намират в частни колекции по целия свят. Тя се старае да превърне всичко около нея в празник.

Вземете перото на Езоп, сатирата на Лафонтен и Лабрюйер, малко от Алфонс Кар, докоснете се до Дюма, добавете външния вид с четката и боите на Силвия Карие – Маркет и пуснете всичко това до майсторите на 15 и 18 век. Да това са картините на Силвия Карие – Маркет.
Картините й ни възвръщат хумора, критикувайки нашето общество. Тук има всичко – реална сатира, шеги и цветя.
Легендите и моралът са се промъкнали във всяка нейна творба, подчертавайки бурлеската ситуация, за да разберем абсурдността на многото нашите недостатъци.

John Pugh обича да рисува по стените. Ще кажете, че той е лошо момче, но грешите. Той е добър и талантлив.
John Pugh покрива стените на градските сгради по целия свят, от Нова Зеландия до Хавайските острови с истински, огромни и невероятни картини. Това не е реклама върху  сивите блокове, това е стрийт арт дизайн.
Този жанр се нарича илюзия. Художникът, който работи в тази посока, заблуждава зрителя с триизмерни сцени, рисувани на плоскост.
Може би ще доживея да видя времето, когато по улиците на нашите градове ще рисуват истински артисти, а не деца с кутии от черна боя, закупена с икономиите от училищни закуски!
Студио на John Pugh е високо в планината. Навярно там е истинското място на художника. Тук той  се вслушва в природата, добива ново настроение и в него се зараждат нови теми, които подарява на безцветната улица.

Това е удивителния свят на Карл Уорнър.
Той е известен австралийски фотограф, работещ в Лондон. Карл е автор на знаменитите „foodscapes“. Това са хранителни ландшафти, направени от истински продукти.
Въпреки, че Карл познава основно „храната“, той може да създаде шедьоври от всякакви подръчни средства. От тях той прави необикновени фотоси, които разкриват света около нас.

Често в изкуството, ако се вгледаш по-внимателно, можеш да видиш повече, от колкото си видял първият път. В живописта има картини, скриващи двойно съдържание. Такива не се появяват за първи път.

На маслените картини на украинският художник Олег Шупляк зад драматичните сцени и спокойни пейзажи са скрити необикнивени образи. Чрез внимателно поставени предмети, символи, оцветяване и сенки, образите на втория план са умело скрити в тези, показани на преден план.

Шупляк е роден на 23 септември 1967г. в западна Украйна. Учил е архитектура в Лвовския Политехнически институт. Негова страст винаги е била живописта. В своето творчество той често използва техническата точност на архитекта за да създаде тези интригуващи оптически илюзии. Често в картините му са изобразени известни исторически личности като Чарлз Дарвин, Винсент ван Гог и Уилям Шекспир.

Произведенията на украинския художник напомня на известния мексикански художник Октавио Окампо, който е добре известен със своите многобройни рисунки, където се преплитат малки и сложни изображения, от които по-късни създава по-големи изображения, имащи двойно значение. Често използва в работите си техниката на оптичните илюзии.

Окампо е толкова съвършен в този метафоричен стил с използване на техника за суперпозицията, че втория образ на неговите картини много трудно се различава. При Шпуляк е обратно, втория образ така леко се разпознава, че зрителят малко трудно се ориентира в това, кой е първият и кой вторият план на картината.