Представете си, ние сме заспали в картината галерия на нашия Бог. Небето е Неговото платно, а човека – Неговият шедьовър.

Погледнете, ние сме обградени от произведенията на великия Майстор. Талази вълни.Огнени залези …..

Човешката душа е като едно художествено студио. Ражда се любовта. Дар на благодатта. Около нас стават чудеса във въздушното царство. Те избухват като светлинки и от тяхното докосване се разкрива душата, променят се сърца.

Но ние се прозяваме и нищо не забелязваме. Потънали сме в дълбок сън.

Трудно се носи тежестта на вчерашния ден. Една голяма чанта напълнена с тревоги, реже рамото, на което сме я преметнали. Страхът от смъртта е готов да ни счупи гръбнака, а това ни отнема радостта. Много от нас я губят в неделя, дори в църквата да седят, добре изглеждащи и порядъчни. Стараят се да не заспят като са застанали на пръсти.

Какво губим? Ние не виждаме как Бог отваря небесата, за да послуша песните ни…..

Вдигаме ли взор към небето? Заставаме ли на пръсти, протягайки ръце нагоре?

Бог ни среща със Словото Си . Време е да отворим очи и да не влачим сандъка с проблемите си.

Защо заспиваме на неделната служба? Защото дълго се въртим в кревата премисляйки тревогите и разочарованията си.

Хайде да се избавим от това тежко бреме. Нека се хванем за Словото Му и всички ние отрудени и обременени да се успокоим.

Ще дойде ден, когато ние ще разберем всяко „Не“, което Бог ни е казал по време на живота ни на тази земя. Така или иначе, Бог винаги ни възстановява загубите.

Колко често, ние като Божии деца се безпокоим и тревожим за това, че не получаваме отговор на молитвите си? Бог отговаря на тях изобилно, и ние получаваме много повече отколкото сме очаквали. Имаме отделни проблясъци, но пълното откровение, тепърва предстои …

Колко е хубаво да имаш вяра, която не бърза, а търпеливо чака Господа, очаквайки обясненията, които ще получи по-късно, от откровенията на Исус Христос.

Случвало ли се е Бог да отнеме от човек нещо, а после да му възвърне стократно? Какво ако наградата закъснее и не дойде сега? Нима Божия ден се ограничава само със сегашния? Дали Той не може да действа извън пределите на този малък свят? Нима вратата на гроба се разтваря към безкрайна тъмнина и вечно мълчание?

Дори и да сме ограничени в нашата преценка за краткия ден от този живот, ние можем да кажем със сигурност, че Бог не изпраща скръб в човешкото сърце, а дарява повече благодат и благословения.

Човек, който умее да чака, достига неочаквани висоти в християнското благочестие.

Съвестта се опитала да вразуми един разпуснат, необуздан, непокорен, покварен, неморален и неприличен човек.

Казала му:

– Най-накрая ще загуби и срама си.

На това човекът се засмял:

– Аз никога не съм имал такъв.

Когато съвестта чула това се ужасила.

Отдръпнала се настрана.

И от тогава човекът останал не само без срам , но и без съвест.

Съществува така наречената морска „възглавница“.

Дълбоко под водната повърхност, далече от бушуващите бури, задвижени от мощни ветрове, има част от морето, която не се движи.

Когато кофата се издигне от дъното полепнала с водорасли, чието състояние красноречиво говори, че те не са били смущавани стотици, а може би и хиляди години.

Божият мир се явява такъв вечен покой, който подобно на тези части от океана, лежи на голяма дълбочина, където не проникват тревогите и вълненията на външния свят.

Така и всеки, който влезе в присъствието на Бога, става участник в този ненарушим мир и покой.

Погледнала Вярата на Безверието, което в продължение на векове, напразно търсело доказателство за своята „правота“.

– На какво ми напомня Безверието? – казала си веднъж Вярата.

Най-накрая се досетила:

– На безумен човек, който изгубвайки стотинка, с която нищо не може да си купи, запалва банкноти на стойност хиляди лева, за да я открие ….