Велика събота е деня, когато си спомняме за оставането на тялото нашия Господ Исус Христос в гроба, а душата Му в ада.

След смъртта на Спасителя на кръста, Душата му е бил отведен в ада, защото след греха на Адам и Ева, душите на умрелите отиваха само в ада.

Въпреки това, имаше специално място за праведните хора, което се нарича ​​лоното на Авраам.

Но Адът силно се излъга, разчитайки, че ще получи душата на Божия Син завинаги.

Демоните изведнъж видяха как с голям шум и невероятно ярка светлина се приближи душата на  Господ Исус Христос, победоносно разрушаваща портите на ада.

Спасителят победи тъмните сили и вечната смърт, а после издигнал душите на праведните в рая.

Всички ние вярващи, деца и възрастни, трябва да се радваме на това събитие не само в предстоящия празник Великден, но и във всеки неделен ден, посветен на победата на Христос над смъртта.

Погледни към Голгота скъпи приятелю, там кръв струи от кръста непрестанно. Тя измива греха на хората и техните пороци….Излива се неумолимо.

Тя е жива и действена и днес. От кръста тече река от Божествена любов и отмива греха, като горчивите семена на пелина.

Само ти душа в смирение извикай! Извикай към Този, чиято кръв се лее там. Забрави какво ще кажат близки и врагове … И ще видиш как Творецът на вселената ще отговори. И ще познаеш радоста. Тичай, тичай към Него.

Тече кръвта от кръста, събира се в поток, Божият Син я е пролял. Него без вина Го разпнаха жестоко, а Той възкръсна и покори смъртта.

А поток от кръв се излива, облива всички каещи се. Бели дрехи на земята не се продават, за това на кръст отиде с голяма болка Мъжът.

Погледни, приятелю, на това, че сам Бог отиде на кръст и мъки, Господ на Господарите, Царят на царете, за да вземеш решение за спасение.

В кръвта, която проля веднъж завинаги е скрита силата на Божията любов. Тя не не осъди никого пред Пилат, но сама предаде себе си.

Това е последната земна трапеза за Христос. Той разчупил хляба и казал: “ Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.  Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива“.

Така било установено християнското тайнство, причастие с тялото и кръвта на Христос чрез хляба и виното.

В това тайнството не само се споменава за събитията станали преди две хиляди години, а за реалното присъствие на всеки вярващ на самата Господната вечеря, която се провежда на Велики четвъртък.

Исус не случайно е запазил ритуала на жертвената символика, тъй като всички земни олтари били призив към небето и означавали желаещият да общува с Всевишния. Последната Христова трапеза е свързала хората с Него, с въплътеният Син Божий.

Кръвта в Библията се е смятала за символ на живота, на който владее само Творецът. Ето защо тя е била забранена да се използва за храна. В същото време, Спасителя на света даде Себе Си, Своя живот и кръвта си за хората.

Всички ученици на Христос, които Го следваха, Го обичаха, но имаха плътски очаквания и надежди.

Но повече от всички такова надяване е имал Юда. Вярвайки в небесното посланичество на Исус, той бил убеден, че няма да загуби, ако заради Него остави дом и стопанството си.

Но Юда бил алчен още от детството си и нито примера на Самия Исус Христос, нито този на другите апостолите, могли да го оправят.

И ето заслепен от печалбата, той се осмелил да предаде Учителя на Неговите врагове за тридесет сребърника.

Погледни, любителю на придобиването и бягай от ненаситната душа!

Тук става въпрос не за Юда, а за нас. Погледни, човече, любителю на присвояването, към какво води алчността?!
Виж какво стана с Юда и избягвай такъв начин на мислене, пази се от него като от огън.

Може би се надяваш да ти повишат заплатата? Или успешно да вземеш изпита си? А може би очакваш победа във важен конкурс?

Всички тези цели зависят от външни обстоятелства, които не можем да контролираме: Колко положително оценява твоята работа началника? Какви въпроси ще ти се паднат на изпита? Дали ще се окаже вашето име начело в списъка със всичките участници?

Но всичко това  е незначително в сравнение с надеждата ни в Христос. И тази надежда не е основана на самите нас не и на нашите успехи, а само в „кръвта и праведността на Христос“.