В живота често се оплакваме за неразбираеми и неразкрити неща. Искаме всичко веднага да ни стане ясно, но някой неща, като на пук доста дълго запазват тайната си. А ето и една история, която може да ви накара да се замислите и да разберете, че нищо безнаказано не остава така.
В един английски град прокарвали водопровод през гробищата. Работниците без да искат изкопали някакви кости и един череп. От там минал стар човек. Приближавайки към разринатото гробище, което било на една възрастна дама, починала преди десетина години, стареца забелязал, че черепа шава леко и изведнъж от него изскочила мишка.
Стареца се уплашил, но въпреки всичко протегнал ръка и повдигнал черепа със смайване, където видял забита топлийка. Това му се сторило доста подозрително. Спомнил си за внезапната смърт на въпросната дама  и как бързо я наследил младия й племенник. Разсъжденията му по случая го навели на мисълта да посети полицията.
Там разказал за находката и подозренията си. Полицай веднага навестил племенника. Показал му топлийката и го попитал дали е виждал тази вещ по-рано.
Младият човек се разтреперил и пребледнял, когато дошъл на себе си признал всичко. Веднъж, когато леля му спала той забил тази топлийка в главата й, за да завладее по-скоро имението й. Тайната, макар и след десет години,  била разкрита.
Това, което искаме да скрием от другите, рано или късно ще се открие и ще стане известно на всички. Ако дадено нещо остане като загадка за хората, то изключителната проницателност на надарените с мъдрост и „така стеклите се обстоятелства“, помагат  за нейното разкриване.
Днес много хора се спотайват и смятат така да им се размине за всяка лъжа, мошеничество и кражба. Но идва ден, когато всяко престъпление ще бъде наказано. Не се съмнявайте в това, колкото и невероятно да ви изглежда.

Хората в топлите страни край домовете си садят палми. Това са доста издържливи и вековни дървета. Силните зимни валежи не ги охлаждат, а горещото слънце не ги суши. Те остават красиви във всяко време на годината, запазвайки си листната маса. Постоянно зелени те вечно са окичени с растящи плодове.
По стар обичай, хората връзват към върховете на палмите камъни и корените им неимоверно бързо нарастват. Това, според обясненията на местните, ставало, защото така „натовареното“ дърво пускало корените си по-дълбоко в земята и укрепвало по-добре ствола си.
Погледнете, нима в живота ни не се случва така? Какво става, когато дойдат до нас скърби и страдания? В страданията се изгражда сила, която твори изумруд от глина и елмаз от въглища. Промяната не е само в нас, тя действа и на околните. Всяка болка и мъка ни подготвят към встъпването на голямата арена на живота.
Трудно се понасят ударите от хората, без да се обидиш. Трудно е да страдаш незаслужено и да не изпитваш огорчение. Почти невъзможно е да съхраниш любовта в сърцето си, когато от всички страни те нападат злоба, неблагодарност, неразбиране, презрение, мъка и оскърбление.
Тези несправедливости могат да дойдат върху теб, не за друго, а да те изградят и утвърдят в живота, не със злоба и желание за мъст, а с растяща любов към хората и желание да им помагаш.
Така както слънцето не е достатъчно за развитието на плода, така радостта и щастието не са достатъчни, за да се изгради човешкия характер.
Тук на земята в школата на страданието израства нашата любов, милосърдие, съпричастност. Този, който не е изпитал болка и мъка завинаги си остава дете.
Таланта зрее в тишина, а характера се закалява в бурите на живота.

Разбушувалата се река разруши мостта, от който уцеля само средната част. На тази неразрушена част се намираше малка къщичка, от където обитателите й протягаха ръце и молеха за помощ. Всички гледаха безпомощно как реката продължава да подкопава основите….
Един младеж скочи в лодка и смело се впусна в бушуващия поток. Той достигна къщата, качи всички застрашени и благополучно ги докара до брега.
Предложиха му пари и награда, за това че е спасил хората, но той се отказа от тях. Усмихна се и каза: „Живота си не продавам за пари. Дайте тези средства на пострадалите те имат нужда от тях“.
Добрите и благородните постъпки не се правят за пари, а от любов и загриженост към потърпевшите.
Любовта е майката на живота. Нашият живот се осмисля от нея. Нито една добродетел не допринася толкова много, колкото искрената любов към хората.
Човек изпълнен с любов към околните е като плодно дърво, което доставя вкусни плодове, но не за себе си, а за всеки, който протегне ръка и пожелае да си откъсне плод от него.
Да обичаш всеки, означава да му правиш добро, дори тогава, когато не го заслужава. Любовта не е само думи, но и дела, които вършим спрямо другите.
Ако човек смята, че може да се въздържи от изискванията, макар и за малко любов сега, в името на бъдеща много по-голяма любов, лъже себе си и другите. Истината е, че той не обича никой друг освен „собствената си персона“. Истинската любов е сега, не в бъдеще.
Ако човек не прави добри неща в настоящето, ръководен от любов към другите, то той няма никаква любов.
Няма нищо велико в нещо направено без любов и нищо не е прекалено малко, когато е изпълнено с любов.

Слънцето силно прежуряше и старата липа бе приютила под сянката си трите продавачки, които временно напускаха контейнерите оборудвани като малки магазинчета.
На обяд беше най-горещо и те с наслада дишаха свежия въздух под дървото. Към тях се приближи дребна възрастна жена. Торбите, които носеше леко бяха прегърбили раменете й. Тя поздрави учтиво и каза: „Благодаря ви за информацията, която ми дадохте вчера. Успяхме на време да стигнем и тя хвана автобуса“.
Какво беше се случило? Много рано сутринта жената трябвало да изпрати дъщеря си в града, за да хване от там друг автобус за друг град. На спирката има будка и обикновено на нея е лепнато разписанието за преминаващите автобуси, но тогава било затворено и жената не знаела, кога е най-ранния превоз. Когато се срещнала с трите жени по обяд, тя успяла да научи това, което я интересувало.
След като жената благодари, една от продавачките смутено сведе глава и се изчерви: „Няма защо, нали сме хора, трябва да си помагаме“. Явно тя бе източника на информацията. Но от какво бе породено това смущение? Никой до сега не бе и благодарил за такова обикновено нещо. Тя бе правила къде, къде по-големи неща, за които бе очаквала благодарност, но уви не бе получила нищо. И изведнъж, за нищо и никакво нещо някой да дойде и да ти благодари.
Реакцията на тази жена красноречиво говори, че отдавна сме забравили да благодарим, както за малките, така и за големите неща. Но ако на нас не ни благодарят? Е, сигурно вече сте свикнали с това и не ви прави впечатление. Но замисляли ли сте се как въздейства едно обикновено „благодаря“?
Човек макар и несвикнал да го получава, когато го чуе в него се задейства чувството на удовлетвореност. Изпълва го радост , че и той е могъл да помогне в нещо.
Не забравяйте да благодарите! В живота няма малки и големи неща, всяко от тях си има своята стойност и не бива да се подценява. Важен е жеста и чувството, което влагате, когато благодарите, защото резонирайки в отсрещния се връща върху вас и ви доставя радост. Благодарете,  дори  никога  да не сте го правили или да сте смятали, че човека отсреща не го заслужава.  Опитайте, от това не боли!

През 1871г. журналистът Хенри Стенли тръгнал към централна Африка, за да търси Дейвид Ливинкстън, известен пътешественик пребродил почти цяла Африка, от когото нямало вест дълго време. Журналистът очаквал да срещне различни племена, чийто език не знаел, но се надявал да се разберат чрез жестове. За да няма конфликти с местните племена, той заповядал на хората си да не грабят, да не обиждат жените им, да не нарушават дадените обещания и да се отнасят любезно с тях, с други думи казано да не им навреждат по никакъв начин.
Веднъж бил на място, където живеело едно от най-дивите племена. Стенли очаквал да ги нападнат, както правели другите племена, но те ги посрещнали любезно и добре се отнесли с него и хората му. Когато ги попитал, защо са постъпили така спрямо тях, те му отговорили: „Ние пуснахме по реката лодка добре натоварена с провизии, в която имаше жена с дете. Следяхме ви и очаквахме да видим какво ще направите, когато забележите лодката. Ако бяхте лоши хора, щяхте да ограбите лодката и жената да пострада, но тъй като не направихте това, ние решихме да не ви нападаме и унищожаваме, затова си оставихме копията на острова.
Стенли бил трогнат. Неговата увереност, че тези диваци познавали „езика на съвестта“, получила потвърждение. Както той се отнесъл към тях, така и те се отнесли към него.
Нищо не укротява човека така, както добротата.  Тя побеждава всички, а самата тя е непобедима. Добротата украсява живота и разрешава противоречията.  С нейна помощ нещата без изход намират своя път, трудното става леко, мрачното – весело. Добротата за душата е като здравето за тялото. Тя е незабележима, но когато я владеем дава успех във всяка работа. Притежава език, на който немите могат да говорят, а глухите да чуват. Без нея човек е едно суетно, жалко същество.
Колкото човек е по-добър, толкова повече живот му принадлежи.