Щастливи ли сте? Не? А колко време отделяте да гледате телевизия? Много? Това е и причината за вашето нещастно съществуване.
Колкото е по-щастлив човек, толкова по-малко гледа телевизия. А нещастните хора прекарват повече време край телевизиония екран. Това са доказали учени от Университета в Мериленд.
Идеята е дошла по време на допитване до различни хора, които трябвало да посочат нещата, с които се занимават през свободното си време. Тези, които се считали за щастливи, в списъка от любими занимания поставили общението с приятели, пътувания, гостувания, четене на книги и вестници. Забележете, между развлеченията си в това допитване нещастните хора на първо място са посочили телевизора.
Извода е прост, ако ти осъзнаваш, че в този живот нищо не те радва, то смени начина си  на почивка. Седенето пред телевизора замени с общение, разходки в природата, дори четене. И ще видите как живота ви ще стане по-весел, пълен с очаквания и успехи.

Обществото обвинява жените за употребата на алкохол и почти насърчават пиянството при мъжете. В мъжката субкултура има такъв възглед, че мъж който не пие е болен. Но именно мъжката субкултура определя моралните принципи на обществото днес.
Независимо от отчаяните опити на феминиските да отстояват равноправието на жените, такова неравенство се наблюдава и в сексуалната област, където мъжът – развратник се възприема като герой – любовник, едвали не полов гигант, а жена която често сменя партньорите си, меко казано, е пропаднала
Затова всичко, което остава в обществото разрешено за жените е злоупотребата с храна, т. е. поглъщането на по-голямо количество от нея. Особено като се има в предвид, че готвенето си остава „почетно задължение“ на жената.
Ето защо жените често се обръщат към диектолог и посещават фитнес центровете, а мъжете се обръщат към психиатри и венеролози.

В едно претъпкано купе във  влака при общуването с околните, ние се стремим да изглеждаме такива, каквито бихме искали да бъдем, играем определена роля. И същевременно чувствуваме, че не ни вярват. Въпреки всичко продължаваме да измисляме какви ли не небивалици знаейки, че няма кой да проверява и доказва верността им.
Такива чувства възникват у мен и при общението в Интернет. Къде натрупат една камара лъжи, къде се излъжат взаимно, унижават другите за да въздигнат себе си и…….
Нямам нищо против вярната информация, нито достъпа до първоизточника, но да коментирам това е излишно.
Права ли съм, че хората реално и виртуално се лъжат? Но това спира ли ги да общуват? Човек е обществено „животно“ и за това търси контакт със другите. Няма значение по какъв начин го правят, важно е общението. А когато хората общуват, за тях времето губи очертанията си, не само в Интернет. Проблема се явява само в неудобната стойка пред светещия екран, която засяга повече физическото състояние, отколкото психиката на човека. За това е необходимо от време на време промяна. Във всичко трябва да има баланс.

Наблюдавали ли сте децата? Те притежават забележителни качества, които загубват, когато пораснат. Обичат сами да преоткриват света. Не се страхуват, че правят нещо както не трябва. Опознавайки новото, придобиват опит и изживяват случилото се със силни емоции.Припомнете си как изглеждат очите на дете, когато ви разказва за своето „ново“ откритие. Какъв възторг искри от него, когато се впуска в поредното приключение.
Неговите чудеса за вас не значат нищо, те са обикновени тривиални неща. Децата обичат промените и откритията. Помолете ги да разкажат за своите планове, изслушайте фантазиите им. Тогава ще разберете как един живот може да бъде пълен със потресаващи събития и радост.
Всички ние сме били деца и сме мечтали. Били сме готови да превземаме светове, да нагазим в непознатото, макар това да е било забранено от родители и учители, но с годините ставаме по-внимателни. Много мислим и разсъждаваме. Поредната порция от въпроси непрекъснато ни облива. Трябва ли наистина да го направя? Какво ще стане след това? Колко време ще ми отнеме? Заслужава ли си усилието? Ставаме все по-рационални, затворени в някакъв строг порядък. Даже малките неща правим по навик, за да не срещнем неочакваното. Живота ни става предсказуем. В него няма сюрпризи, нови срещи, бурни преживявания, от които дъхът ни да спре.
Ние знаем какво ще стане утре, след месец, след година. Но това знание радва ли ни?
Искате ли тогава живота ви да се промени? Ако наистина го желаете то непременно ще стане. Как ще стане това? Започни с най-простите неща.
Например, измени маршрута до работата си, измисли си ново хоби. Тогава може би ще откриеш някой скрит свои талант, не спирай продължавай да го развиваш, Направете нещо непривично за вас. Отворете се за нови приключения и срещи. Срещнете предизвикателството с усмивка. Тогава живота ви ще разбие скучната рамка на ежедневието и вие отново ще се усетите, че сте човек.

Повечето от нас навярно са доста учтиви и не използват на обществено място изрази, неприятни за околните. Е, когато сме с приятели или никой не ни чува, всичко се случва.
Опре ли работата до общение в Интернет, тук повечето не се притесняват какво точно ще кажат.
За тези, които искат да се отучат от този вреден навик е създадено устройство. То се свързва към USB на компютъра и следи думите на потребителя.
Когато устройството засече неприлични думи, предупреждава с мигане на една червена лампичка. Ако потребителят продължава да ругае получава устойчив парлив „аромат“ за наказание.
За да си купите такава машинка навярно сте водени от силното желание да станете културни поне в Интернет. Това съвсем не е лоша идея.