Социолози от Университета в Небраска, след анализ на няколко хиляди анкети, достигнали до извода че образованието, противно на общоприетото, не намалява религиозността, а напротив, тя я увеличава в някои аспекти.
Образованието се оказало стимул за посещение в църква.
Съпоставяйки даните на отговорите относно религията, социолозите са открили, че по-високите нива на образование са в тясна връзка, например, с вярата в задгробния живот. Образованите хора обикновено не са склонни да приемат буквално свещените текстове, но възприемат една единствена религия за вярна.
Било установено, че сред образованите американци, вярата не преживява спад. Напротив, те са склони да се присъединят към някоя от протестанските църкви и прилежно да съблюдават порядките там.
Според заключенията на изследователите при по-образованите склонността да посещават църква се повишава с 15% всяка година, а четенето на Библията с 9%.
По-образованите американци са по-склонни да разгледат въпроса за мястото на религията в обществения живот и повече се интересуват от мнението на религиозните лидери.

Веднъж при древногръцкият философ Сократ дотичал един развълнуван човек и задъхвайки се опитал да му разкаже нещо.

– Сократ, искам да ти разкажа, как един човек….

– Почакай! – прекъснал го мъдреца. – Отговори ми, това, което искаш да ми разкажеш, преся ли го през трите сита?

– Какви сита? – изненадано попитал човека.

– Ще ти обясня, но искам да те предупредя, че е необходимо разказът ти да мине през тях, преди да го чуя. Първото сито е ситото на истината. Вярно ли е това, което искаш да ми кажеш?

– Не знам…., не съм сигурен. Чух други да говорят за това.

– Тогава да минем на второто сито. –  продължил Сократ.  –  Това е ситото на добротата. Това, което искаш да ми разкажеш, добро и назидателно ли е?

– Не, не мисля, че…-честно признал събеседника. – Но…

Мъдреца отново го прекъснал:

– Стигнахме до третото сито. Ще ти задам един въпрос: Необходимо ли е да ми разкажеш това?

– Не…., но….

– Виж, това, което искаш да ми разкажеш не се знае дали е вярно, не допринася за добро, а и не е толкова необходимо, за да го чуя. По добре го остави. Не обременявай нито себе си, нито мен с подобен род приказки.

Всички ние сме наранявани в миналото и сме изпадали в ситуации, в които другите са ни разочаровали. Трябва да превъзмогнем тези спомени, а не да „умуваме” дълго над тях. Нямам в предвид да ги сметем под килима, като ненужен боклук, който може да излезе наяве по всяко време.

Преодоляването на болезнените преживявания отнема време и усилия.  И все пак ако честно се изправим срещу нещата, които сме изстрадали и простим…..  Не да намерим извинение, а да простим на хората, които са ни засегнали, ще се освободим от горчивината и ще можем да погледнем ведро напред в бъдещето.

Един от най-трудните уроци, които трябваше да науча, когато станах майка, че „Не” е завършено изречение. Колко често съм се опитвала да омекотя „ не-то” със своего рода извинение, като  „Не, по-скоро не. Съпругът ми се оплаква, че нямам време за него”,  „Не бих целала, но дъщеря ми има проблем с един от предметите в училище и трябва да й помогна за домашното”,  „Не би ми се искало, но не съм спала добре цяла седмица и съм страшно уморена”……

Не е нужно да се извинявате или оправдавате. „Не” е напълно достатъчно, макар че ако добавите едно  „благодаря”, няма да навреди.