Мерилин Хики, преподавател от Денвър разказва за човек, който два пъти е спасяван от един и същ ангел в две различни страни.

За първи път Люис срещнал ангел, когато бил затворен в собствената си страна. През това време е имало усърдна молитва за него.

Веднъж през нощта при Люис дошъл човек облечен като полицай и му отворил вратата на килията. Той само му казал:

– Върви след мен!Люис забелязал нещо странно. Този човек изобщо не отварял вратите, те просто сами се разтваряли пред него. Когато излезли от затвора, човекът казал:

– Иди си в къщи!

И изчезнал. Тогава Люис разбрал, че е видял ангел.

По- късно той напуснал страната си и отишъл в Америка. Веднъж през нощта в Колорадо, когато трябвало да пресече планината, всички го предупреждавали, че ще ма снежна буря. Пътищата били непроходими. Но Люис знаел, че ако тази нощ не пресече планината, няма да може да отиде на предвиденото богослужение.

Няколко минути след като започнал прехода през планината, той видял на пътя човек. Спрял колата и го взел със себе си. По пътя беседвали за Божието царство. Когато минавали през един по-добре осветен участък, Люис забелязал, че „човека“ до него е същия, който го бил извел от затвора. Когато преминали планината, спътникът му се „изпарил“ от колата.

Ангелите са служебни духове, които се намесват във всяка трудна минута за нас и запазват живота ни, за да можем усърдно да служим на нашия Господ.

– Ако получиш само пет минути с Бога насаме, какво би си поискал?

Той се огледа и се заслуша в нещо, сякаш се консултураше с някого.

– Най-напред бих помолил следното: „Ако някой се нуждае от помощ в моето семейство, дай му изходен път. Насочвай ги от време на време.

– Добре, до тук една минута.

– Следващите три минути бих помолил Бог да ги даде на някой, който страда и се нуждае от любов и съвет.

– Отказваш се от цели три минути?

– А ако някой наистина има нужда от тях?

– Добре, остава ти още една минута.

– През тази последна минута ще кажа: „Господи, много добри неща съм направил. Следвал съм учението Ти и така съм го предавал на другите. Обичал съм семейството си. Смятали са ме за добър човек. Та сега, каква ми е наградата за всичко това?

– И какво смяташ, че ще ти отговори Бог?

– „Награда? Каква награда? Всичко, което изброи, се изискваше да го правиш!“

Когато Бог попита Каин:

– Къде е брат ти?

Той му каза:

– Не зная; нима съм пазач на брат си?

И ти можеш да кажеш така. Можеш да станеш един от многото, които не забелязват глада и отчаянието по улиците. Но можеш да кажеш и друго:

– Зная какво е да бъдеш там на улицата. Аз съм „пазач на брат си“ и негов закрилник, за това трябва да направя нещо за него.

И когато застанеш един ден пред Бога и Той те попита:

– Къде е брат ти?

Ти да отговориш:

– Брат ми се храни в кухнята на нашата църква, спи на дюшек в салона на църквата, грее се в студените зимни нощи с топлина, за която похарчихме последните си стотинки….

Тогава Бог ще се усмихне и ще каже:

– Добри и верни слуго, над малкото си бил верен, над много ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.

„Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презрели.“

Тургенев има едно стихотворение в проза „Врабчето“, което е посветено на голямата сила на любовта.

„Връщах се от лов, – пише Тургенев, – и вървях по алеята на градината. Кучето тичаше пред мене.

Изведнъж то намали крачките си и започна да дебне, сякаш беше подушило пред себе си лов.

Погледнах надолу по алеята и видях малко врабче с жълтичко около човката и пух на главата. То беше паднало от гнездото (вятърът силно люлееше брезите на алеята) и седеше неподвижно, безпомощно разперило наскоро порасналите си крилца.

Моето куче бавно се приближаваше към него, когато изведнъж, откъсвайки се от близкото дърво, едно старо черногръдо врабче като камък падна пред самата му муцуна и цялото настръхнало, разкривено, с отчаян и жален писък два пъти подскочи към зъбестата зинала уста.

То се хвърли да спасява, заслони със себе си своята рожба… но цялото му мъничко тяло трепереше от ужас, гласецът му беше див и прегракнал, то примираше, то се жертвуваше!

Какво грамадно чудовище трябва да му се е сторило кучето! И все пак то не можа да се задържи на високото си безопасно клонче… Сила, по-силна от неговата воля, го хвърли оттам.

Моят Трезор се спря, стъписа се… Види се и той призна тази сила.

Побързах да повикам смутеното куче и с благоговение се отдалечих.

Да, не се смейте. Аз благоговеех пред тази мъничка героична птичка, пред нейния любовен порив.

Любовта, си мислех аз, е по-силна от смъртта и от страха пред смъртта. Само любовта крепи и движи живота.“

Любовта е една безкрайна верига от отдаване на всичко, което ни е скъпо на този, който обичаме. Любовта е голяма сила, която поражда живота и побеждава смъртта.

Тя е причината за всички добри неща, солта, добродетелите и края на закона.

Християнин без проява на любов не е истински християнин, а християнство без показване на любов към другите е фалшива религия.

Спорът започна внезапно. Те обсъждаха много въпроси, но рядко стигаха до конфликт.

– От къде знаеш, че има Бог?

Едрият мъж спря. По лицето му се разля усмивка. Подпря брадичката си с юмрук и спокойно каза:

– Първо ти изложи доводите си, които потвърждават, че Бог не съществува.

– Добре, – прие предизвикателството младежа. – Какво ще кажеш за следното? Ние живеем в свят, в който може да се определи последователността на гените на човека, клетките му могат да се копират, лицето му може да се промени. Науката ни показва как е бил създаден светът. Ракети изследват космоса. Слънцето вече не е загадка. А Луната, която едно време обожествявали е покорена от човека. Така че защо, след като всички тези тайни са вече разкрити, човек трябва да вярва в Бог, Аллах или в някакво Върховно същество? Не надраснахме ли всичко това?

Доводите бяха неоспорими, но….

– Сега е мой ред, – започна спокойно мъжът. – не съм съгласен, че науката ще докаже, че няма Бог. Независимо до къде учените са стигнали в изследванията си, винаги ще има нещо, което няма да могат да обеснят, нещо, което е създало всичко, извън иследванията. Въпреки, че могат да си играят с гените, да клонират, да живеят до 150 години, в един момент животът приключва. И тогава какво се случва, когато животът свърши?

Младежът сви рамене.

– Ето виждаш ли? – Мъжът се облегна назад и се усмихна. – Когато приключиш – ето от тук започва Бог.