Най-добрият начин да използваш своите ценности е да помогнеш на хората.
Има една история за четвъртия мъдрец. Той се казвал Артабан. Взел със себе си сапфир, рубин и бисер, и се отправил към Витлеемската звезда, за да ги принеса в дар на Царя.
Той вървял бързо, за да се срещне с останалите приятели, но видял на земята болен човек. Спрял се и го излекувал, но след това останал сам.
Трябвали му камили, за да премине пустинята, а за да ги купи, било необходимо да продаде сапфира. Артабан дошъл във Витлеем, но Йосиф и Мария вече били напуснали града.
Той спрял в един дом, където имало младенец. Изведнъж по вратата грубо заудряли войници. Артабан дал рубина на нахлулите мъже, спасил бебето и майката била много радостна. Но той съжалил, че Царят никога няма да получи и този му дар.
Артабан дълго пътешествал търсейки Царя и стигнал в Йерусалим. Чул, че Исус ще бъде разпнат. Артабан се отпратил към Голгота надявайки се с бисера да откупи живота на Царя. Но насреща му изтичала девойка, опитваща се да се спаси от ръцете на един войник.
– Моят баща има много дългове, – викала тя, – а той искат да ме вземе и да ме продаде в робство. Спасете ме!
Артабан дал бисера на войника и откупил свободата на девойката.
Изведнъж небето потъмняло и земята се затресла. Артабан паднал на земята и едва движейки устни, зашепнал:
– Господи, не можах да Те срещна и да Ти послужа, Царю Мой!
Тогава от небето се чул глас:
– Това, което направи на един от Моите най-малки братя, си направил на Мен.
Артабан разбрал, че Господ е получил всичките му дарове.
Нашите средства, дадени ни от Бога, са свещени пред Него, когато са употребени за нуждаещите се. В случая решаващо значение има любовта.

Един християнин разказва как е открил нещо много важно в живота си.
Той често посещавал един възрастен свещеник, който никога не го пускал да си тръгне преди да се е помолил с него. Християнина бил изненадан от простотата на молитвата на този свещеник. Тя била като продължение на разговор, между двама близки приятели, който непрекъснато е водел с Исус Христос.
Когато се върнал у дома си, човекът разказал за това на жена си и двамата се помолили да имат такова близко приятелство, каквото имал свещеникът с Исус. От тогава този човек силно се привързал към Христос и Той станал постоянен негов спътник. Той споделял радостта на човека и се вълнувал от всичко, което правел. Разделял с него болките, надеждите и страховете му. Той присъствал, когато пациентите разказвали за болестите си на човека. Съветвал го , как да постъпи най-добре във всяка ситуация. Когато болния си отивал, човекът разговарял с Исус за болестта му.
В какво се заключава животът в Христос? Това не е скрита в живота святост, но винаги проявяващ се в конкретните ситуации по отношение на другите хора. Животът в Христос е не свършваща надежда, а без Него всичко опира до безнадежден край.
В Христос имаме всичко: пълно спасение в настоящия момент и съвършено изкупление на душите и телата при възкресението. Животът в Христос е триумф на всички бури. В Исус Христос се заключава съвършенството.
Във всички аспекти на Своята природа той излъчва неподправена красота. В Него са скрити всички добродетели: любов, мир, святост и чистота. В Христос човек достига поставената пред него цел и придобива нов образ, подобен на Бога.

Попитали един човек:
– От къде знаете, че има Бог?
Той отговорил:
– Нима ти е нужна свещ, за да видиш зората?
Сляпо момиче обучавали на грамотност за незрящи. Веднъж учителката й казала:
– Знаеш ли, че има Бог?
На което момичето отговорило:
– Аз винаги съм знаела това, но не знаех как се нарича.
Той е първият и последният, целия свят е Негово дело, Негово творение.
Ако попитаме учените за Него, те ще ни кажат, че Бог е израз на всичко, което съществува в природата и живота. Всички живи същества са неразделна част от него. Самият живот е израз на Неговата Божествена същност. Те ще ви кажат, че може да видите Бога в най-малката капка вода и във необятността на небесния купол.
В устройството на всеки жив организъм има несравнимо повече изкуство, отколкото в най-добрите произведения на човешкия ум. Много хора са издигнали великолепни здания, изобретили са удивителни машини, построили са огромни кораби, но никои до сега не е сътворил пълзящо насекомо, летяща птица, зелена тревичка или дори и най-малката песъчинка. Наистина Той е велик!
Ще попитате:
– Ако той е неограничен, къде може да Го намери човек?
Търсете Го не телесно, а с духа си.
В началото Бог е слязъл да сътвори света, а когато змията се осмелила да се намеси в работата Му, той слезе отново, но този път, за да ни спаси.

Един деветдесет годишен мъж бил попитан дали обича Господ Исус Христос. Той отговорил:
– Да, аз обичам Исус Христос, но мога да ви кажа нещо по-добро.
Човекът, който задал въпроса се изненадал:
–  Може ли да има нещо по-хубаво от любовта към Исус Христос?
– Да, – каза старецът, – Господ Исус ме обича!
Любовта на Исус Христос е постоянна и непоклатима, тя не познава приливите и отливите на човешката любов.  Тази любов и Неговата милост правят ежедневието ни целенасочено, смислено и красиво. Той ни дава възможност да погледнем света от друга гледна точка.
Не се съмнявайте в Божията любов. Няма значение колко черни са били вашите грехове, Исус Христос ви обича.
Ако не беше тази любов никой от нас нямаше да има надежда за бъдещия. Тя не може да се опише с нищо, не можеш да си я представиш дори. Можеш да я усетиш само със собствените си сетива. А това става само ако се примириш с Него.
Голгота свидетелства за две неща, за степента на човешката греховност и безграничната любов на Бога, която не пощади и Сина Си, заради нашето спасение.
Любовта на човека е „по заслуги“, а Божията любов е“по благодат“, даром. Белезите от раните по ръцете и краката на Христос я гарантират.

Ако никога не сме получавали любов, как можем да обичаме другите? Любовта, която спасява брака не извира от сърцата ни. Посвещението, което запазва приятелството, няма да го намерите в себе си. Тогава ние се нуждаем от помощ. От мощна и животворна струя.

Да учиш някого да обича, без да му покажеш, че е обичан е все едно да искаш пари назаем от него при положение, че джобовете му са празни. Ти можеш да обичаш, когато усещаш, че си обичан.

Вие можете да сте наранени и отхвърлени, но ако Божията любов ви изпълни и облее, ще разцъфтите с нова сила.

Но какво да правим с тези, които не държат на думата си и ни стъпкват? Как да простим на тези, които сме се доверили, а те са ни предали?…….

Елате и почерпете от Божията любов, тя никога няма да свърши и е достатъчна за всичко и всички. Изпълнени с нея ще може да обичате всички, независимо от обстоятелствата.