Един човек откъснал узрял плод от високо разклонено дърво. Разрязал го наполовина и показал сърцевината на сина си.
– Какво виждаш? – попитал бащата.
– Няколко малки семенца, – бързо отговорил синът.
– Вземи едно от тях. Разрежи го и виж какво има в вътре в него.
– В средата няма нищо, – казало учудено момчето.
– Сине мой, – казал бащата, – вътре, където ти нищо не виждаш е скрит животът на това могъщо дърво. На плодовете му се наслаждават хиляди хора. Ако едно от тия семенца падне на добра почва, започва да расте и израства.
Така става с всеки християнин. Колко такива семенца умират, само защото и ние като това момче, не виждаме нищо в тях и не им придаваме значение. На колко добри идеи и пориви не позволяваме да се развиват, защото позволяваме с годините сърцата ни да загрубеят и изгубят чувствителността си.
Духовно израстване е необходимо на всеки вярващ. Духовният растеж започва от там, където под зоркия поглед на Бога, чувствайки неговото присъствие ние се отказваме от изкушенията и отчаянието в скръбта ни, за да изпълним волята Му.

Един човек попаднал в горите на Флорида. Бил много уморен и жаден. На една поляна, като в оазис, той видял едно портокалово дърво. Но плодовете му го разочаровали. Те нямали сок и били горчиви.
За това дърво никой не се грижел, никой не подрязвал клоните му. Земята, на която растяло не била наторявана.
Така се случва и със всеки християнин. Без общение в молитва с Бога, духовно хранене с Божието Слово, без Божието ръководство не можем да принесем благоугоден плод, който е „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеубоздание“.
Някои християни смятат, че посещението на църква един път в седмицата е достатъчно за нахранване на душата, но те грешат.
За успешния духовен растеж и изграждане на добър плод се иска истинско общение с Бога.
Божието слово е „жива вода“ за всяко вярващо сърце. Молитвата, заедно с изучаване на Словото, съдейства за развитие на пълноценен християнски живот.

Индусът Саду Сундар Синг разказвал, че по време на пътешествието си в Хималаите, веднъж седял на брега на малка река. Взел един камък от водата и го разбил, за да види дали отвътре е мокър. Оказало се, че е съвсем сух, независимо от това, че толкова много години е лежал във водата.
Има такива сърца, твърди като камък. Те живеят в Бога, защото Бог е вездесъщ, но Той не живее в тях. Сърцето трябва да прилича на гъба. Гъбата потопена във вода я попива. И въпреки, че гъбата не е вода и водата не е гъба, гъбата съдържа водата и водата изпълва гъбата. Така и сърцата ни трябва да бъдат в Бога, изпълнени с Него.
Всеки, който има взаимоотношения с Исус Христос, е едно с Бога, както дете с баща си. Можете да имате доста обширни познания за Него, но всички те са абстрактна информация, докато ние не се срещнем лично с Господа. Само личната среща с Христос и истинското общение с Него оживява познанията ни с Бога.
Без Исус Христо животът ни е горчив в този свят. По-добре да бъдем лишени от всички светски изобилия, но да бъдем с нашия Господ. Лишението от Бога не може да се възнагради с нито едно от притежанията на този свят. Нищо няма да загубиш, ако придобиеш Исус Христос.
Колко е хубаво да ставаш сутрин и да усещаш, че Той е с теб. А вечер, когато залязва слънцето да се потопиш в Божия мир.
Нищо няма да загубиш, ако придобиеш Исус Христос.

Един мисионер работел на остров Ямайка, намиращ се между Северна и Южна Америка. Той преподавал в едно училище, където учили чернокожи момчета и момичета. Веднъж той попитал учениците си:
– Кого можем да наречем кротък?
Едно от децата отговорило:
– Кротък е този, който дава спокойни отговори на груби въпроси.
Това дете е изказало много важна истина. С кротост може да се постигне много повече, отколкото с викове и клетви.
Кроткият човек не е горделив. Гордостта често е причина за раздори кавги, разногласия и недоразумения. Кроткият човек не се гневи. Гневът е съпроводен със злоба и омраза.
Който е кротък, той е търпелив. С търпение се запазва любовта и хармонията в семейството, взаимоотношенията със съседите и околните. Търпението е плодородна почва, на която израстват много добродетели.
Кроткият човек е смирен. Смирените хора са снизходителни към слабостите на другите. Правят добро и не се мислят за нещо повече от околните. Те търпеливо понасят лъжливите обвинения и търпеливо очакват да  се разкрие истината.
Кротките хора са винаги покорни на Господа. Нека да бъдем такива!

Разказват, че на параолимпийските игри в Сиатъл девет участници заявили участието си за пробягване на 100-те метра. Всички те били с физически или умствени недостатъци.
След стартовия сигнал всички тръгнали, не с еднаква скорост, но с желание да покажат най-добрите си възможности, да пробягат разстоянието и да спечелят…..
Всички с изключение на едно момче, което се препънало, паднало на пистата и се разплакало.
Останалите осем участника чули плача, забавили бягането си, погледнали назад и без да се уговарят се насочили към падналия.
Едно момиче със синдром на Даун помогнала на момчето да стане, целунала го и му казала:
– Всичко скоро ще се оправи.
Деветимата, хванати за ръце, пресекли финалната линия.
Целият стадион станал на крака и аплодирал победителите.