Както благородните метали се пречиства от примеси в пещи, така и Господ изпитва сърцата на хората.

Бог скърби, когато ругаят и обиждат бедните и слабите. На Него не Му харесва, когато хората важничат, лъжат и взимат подкупи.

Бог се отвращава, когато оправдават виновния и осъждат невинния. Той е справедлив Съдия и се радва, когато действаме с любов.

Бог желае сърцата ни да бъдат весели, защото веселото сърце е добър лекар.

Приятелите се познават в беда. Тези, които ни обичат, когато им е неизгодно или им причиняваме болка или загуби, са истински приятели.

Исус е нашият най-добър Приятел! Той ни обича във всяко време.

Добротата винаги почва с очите – начинът, по който гледаме света и до колко виждаме нуждите на другите хора.

Добрият самарянин видя състоянието на мъжа и сърцето му се изпълни със съжаление. Обърнете внимание, казва се, че той видя. Това е отправната точка.

Ако искаш да станеш добър, трябва да промениш начина, по който гледаш на света. Трябва да станеш по-чувствителен за нуждите на другите около теб.

Бързането е смърт за добротата. Когато се учиш да бъдеш добър човек, нещата се забавят. Ако нещо ви разсейва, ви е нужно време, за да бъдете мил.

Ако ви се налага да обиколите една страна, може да го направите със самолет, но така няма почти нищо да видите от нея. Вземете влак или кола, така ще имате възможност да забележите повече неща. Но ако желаете да откриете, колкото се може повече в едно пътешествие, тогава ходете пеша.

По-бавно се придвижваш, повече неща виждаш.

„Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго“.

Първата стъпка към доброта е да помолим Бог да ни даде духовен радар да бъде нащрек за хората около нас, които имат емоционални, духовни и физически нужди.

Може би сте се родили с този дар и автоматично усещате нуждите на хората около вас. Това не означава, е сте по-духовен от другите. Вие сте просто жичката, чрез която Бог проявява своята милост.

Човекът, който сади егоизъм, без да обръща внимание на нуждите на други – пренебрегват Бога и реколтата му са плевели.

Не винаги е лесно да се видят нуждите на други хора, особено когато имаме свои грижи и не сме достатъчно чувствителни към околните, но това не бива да ни обезсърчава. Просто трябва да се освободим от всичко, което ни пречи, за да виждаме по-ясно нещата.

Божиите избрани трябва да бъдат пример за справедливост и мъдрост. Всеки трябва да знае, че едно или друго място, което заема в живота, не го има по заслуги, а според Божията цел.

За това не трябва да постъпва гордо и надменно, а смирено да изпълнява мисията, която му е поверена от Бога.

Гордостта и надменността са знаци на градящо се падение и гибел.

В света е пълно с коварни, лукави, нечестиви и зли хора. Гледайки на тях Божият човек може да се отчая или озлоби.

Но в очите на Бога има търпение и вяра, за да може да се контролира и да даде най-добрите плодове в живота си.

Не забравяйте, че гордостта предшества падението.

Кроткият език е дърво на живот.

Много е важно какво говорим и какво слушаме. Езикът може да бъде източник на благословение, но може да бъде и източник на проклятие.

Глупавият човек пренебрегва наставленията и говори глупости. Мъдрият разпространява добро знание и внимателно слуша.

Любовта е по-добра от омразата.

Човешкото сърце е подобно на бездна, но нищо не е скрито от Господа. Той желае нашите сърца повече да се стремят към духовното, а не към светското.

Бог се радва на сърце, което Му благодари и се весели пред Него.

Страхът от Господа учи на мъдрост.

В мъдрият човек всичко е наред. Той радва родителите си, върви нагоре по пътя на живота, но само Бог може да ни научи на истинска мъдрост. Господ я дава на тези които имат ухо, внимателно отношение към учението и смирено сърце.

Славата предхожда не гордостта или надменността, а смирението.

В света има много привлекателни пътища, които изглеждат като скоростни магистрали към щастието, но те водят към смъртта.

Хората в света смятат за глупост, да се разчита на Бога. Те следват своите чувства и изчисления.

Жена, която не може да престане да ревнува и вечно намира недостатъци в околните, смята, че е права, но всъщност тя разрушава дома си и взаимоотношенията с хората.

Напразно търси мъдрост разточителния човек, защото той се насища от пътищата си.

Мъдрия човек внимава за всяка своя крачка, Бои се от Всевишния Бог и се отдалечава от злото.

Глупавият и самонадеян човек постъпва според чувствата си.

Когато признаваме Всевиждащия, Всемогъщ и Свят Бог, ние се страхуваме да съгрешаваме пред Него. Благоговейният страх към Бога ни помага да се отървем от примамките на смъртта.

Този, който се бои от Господа се освобождава от страха спрямо хората. Такъв е кротък, търпелив и милосърден.

Този, който се бои от Бога върви по правия път към живота.