В последните години все повече се говори за „електронен тероризъм“. В света са се появили“специалисти“ създаващи и използващи устройства, които генерират електромагнитни лъчения в широк диапазон от честоти и мощности. Това допринася за създаване на организиран хаос.

Такива организирана електромагнитни излъчвания имат силно „паразитно“ въздействие на навигационното оборудване на летищата, специалните полицейски комуникация, бърза помощ, пожарна услуги и изчислителните комплекси.

В връзка с това възниква необходимостта от създаване и внедряване на специална, високочувствителна апаратура за откриване на източниците на магнитно и електромагнитно излъчване, с цел да се локализира дейността им.

В дивата природа рибата хирург живееща между коралите получава масаж от рибата чистачка, която събира паразитите от нейната повърхност. Учените са доказали, че в кръвта на рибата хирург след тези поглаждания нивото на кортизола, хормон свързан със стреса, се понижава.

Съществуват множество доказателства, че докосването допринася много за здравето на много животни, включително и на човека, но при тези изследвания за първи път е установено как действа едно поглаждане по рибата.

Обикновено рибата хирург отива на определено място, известно като място за очистване, където тя заема положение, с което приканва „чистачката“ да се заеме с работата си. Последната изпълнява своите задължения, като почиства паразитите, но понякога мами и изяждат част от защитния слузест слой на рибата хирург. Тогава именно се получава конфликт.

За да компенсира измамата и за да запази отношенията си с клиента рибата чистачка „оседлава“ рибата хирург и използвайки гръдните и коремните си перки, масажира клиента. След такъв масаж се снижава стреса на рибата хирург.

Тези проучвания показали, че физическия контакт без социалния фактор е напълно достатъчен за формиране на кратковременен позитивен ефект при рибите. Досега този феномен е наблюдаван само у хората.

Възпитаникът на Уелския университет известния американски художник и дизайнер Джош Кейс нарича своята оригинална екологична живопис „изследване“. В нея нагледно се демонстрира влиянието на урбанизацията върху дивата природа.

Сега той работи в Портланд. Негови работи са представени на многобройни изложби в Ню Йорк, Сан Франциско, Лос Анжелис, Денвър и Сиятъл.

Работите на Кейс изобразяват животните в урбанистичния свят на съвревмения човек. Свят, който строим само за себе си и не оставяме място за другите.

Така се ражда яркия контраст между несъпоставимите „асфалтови реки“, машините, пътните знаци и обитателите на горите и моретата.

В художествените композиции на Джош много рядко се появяват човешки образи. Виждаме ги единствено в счупените манекени и исторически паметници.

Гледайки това тревожно съчетание, всеки от нас подсъзнателно чувства, че това не са елени и мечки лишени от изображение, а бездушни и примитивни израждания на техногената ера.

Някои от работите му навяват мъка, болка, ужас и предават тъжни образи навеяни от една постапокалиптична литература. В тях Кейс изобразява какъв може да стане светът след унищожението му.

Друга част от картините му са оптимистични. В тях се вижда единството на човека с природата, взаимовръската със всичко живо и удивителната хармония на екосистемите, които непременно трябва да се запази.

В кратера на този вулкан доста правдоподобно се разкрива какво се случва на Йо, спътник на Юпитер: много бълбукащи гейзери, фантастични цветове и устойчива миризма на сяра. Разположен е по-ниско от другите вулкани в света, 48 метра под морското равнище. Далол е активен. За това близките околности непрекъснато се вълнуват и кипят.

След последното голямо изригване през 1926г. се е образувало „неземно“ езеро, състоящо се от причудливи солени образования окръжени от зелена и лилава течност.

Кратера Далол е най-горещото място на земята. Средната му годишна температура е 37 градуса по Целзий. В такава гореща и агресивна среда, не съществува никаква форма на живот, освен бактерии. Именно те са причината за ярките цветове на това място.

Човек трудно може да се добере до Далол. Въпреки изобилието на природни ресурси до тук пътища не са прокарани. Това място се посещава от кервани с камили, на чийто гърбове се превозва сол добита тук.

Интересното езеро се намира на територията на Алжир, сред живописните хълмове на Атлас.

Водата на това езеро, макар и да не е солена не се използва за пиене. В него няма никаква риба или растителност.

Водата е отровна и не става за нищо друго, освен за писане. Езерото е пълно не с вода, а с мастило, и то съвсем истинско, с което може да се пише.

Причина за проявата на тази „странност” на езерото са две рекички, които се вливат в него. Водата на едната от тях е наситена със соли на желязото, а другата, протичайки през блатиста местност, носи хумусни вещества. Смесвайки се, те превръщат водата на реката в голяма естествена мастилница. Запасите никога не се изчерпват, тъй като непрекъснато се попълват.

Мастило от езерото се продава в магазините не само в Алжир, но и в редица други страни.