Много създания остават незабелязани, защото окраската им се слива с заобикалящата ги среда. Този трик се нарича „маскировка“. Ала най-големите майстори на маскировката са онези, които многократно си менят цвета според обстоятелствата.
да вземем камбалата. Това е вид плоска риба.
Някакъв учен веднъж сложил на дъното на аквариум дъска за шах и след броени минути камбалата придобила шахматна окраска. Какъв е трикът?
Малките цветни гранулки в люспите на рибата се придвижват заедно или поотделно в отговор на сигналите изпратени от нейния мозък. И този номер изненадва всеки нападател на камбалата.
Ако не можеш да промениш цвета си, можеш да се опиташ да станеш невидим.
Удивително е, че някои риби, например стъклената морска котка има прозрачно тяло и се слива с фона зад тях. В същност той прозира. Представяш ли си какво е да виждат през стомаха ти?
Ето и още еди интересен вид имащ особена стратегия за оцеляване.
Стъклената змия на Палас е всъщност безкрак гущер. Когато я нападнат, 1,5-метровото й тяло се накъсва на гърчещи се парченца. И в суматохата главата някак си успява да се измъкне. След като я оставят на спокойствие, тя си отглежда ново тяло.

В екваториалните гори на Южна Америка можеш да видиш щастливи малки жабки, подскачащи сред дърветата. Вероятно ще се запиташ, защо са така ярко оцветени. Вероятно, за да си намерят приятели? Глупости. По този начин те предупреждават, че са смъртоносно отровни.
Само един грам от отровата, която произвежда кожата им е достатъчна да убие 100 хиляди човека. Ала този факт не може да спаси скокливците от хората.
Индианците пекат живи същите тези жаби и мажат стрелите си със смъртоносната им отрова.

Да седнеш върху гвоздейче си е просто убождане. Да те ужили пчела е неприятно. Да скочиш в копривата, е ще ти мине. Всички тези неща са болезнени, но не чак толкова.
Каменната риба използва отровните си бодли при самозащита. Тя се спотайва в плитчините край бреговете на Австралия и прилича много на камък, заровен в калта.
Нейната отрова причинява най-непоносимата болка на света. Хората случайно стъпили на бодлите й, се гърчат в агония. За щастие има противоотрова, която може да спаси живота на нещастната жертва.

Става въпрос за кралския пингвин. Когато женската слиза към морето, за да налови риба, мъжкият заедно с другите мъжкари стоят и кротуват вцепенени от арктическия студ.
Всеки от тях балансира върху краката си по едно голямо яйце, за да го топли. Ако яйцето падне, бебето вътре умира.
Мъжките пингвини остават в тази поза в продължение на 40 дни и нощи, без храна и подслон, до завръщане на партньорката си.
Имай в предвид, че понякога температурата пада под минус 40 градуса. Какъв герой само, а? Това се нарича истински баща!

Един плъх може да падне от петия етаж и да се приземи на краката си здрав и читав. Той може да се промуши през дупка с размер на монета, а също да победи същество пет пъти по-голямо от него. Става въпрос за котката.
Един плъх може да оцелее дори ако бъде пуснат в тоалетната. Всъщност той би я взел за водна пързалка. Може да падне в морето и да плува в продължение на три дни, без да се измори.
Плъховете с удоволствие гризат сапун и пият бира. Изобщо не отказват нещо, което поне малко става за ядене.
Въпреки непретенциозните им хранителни навици, плъхът може да усети и минимални количества отрова в яденето. Та дори тя да е една милионна част от общото тегло на храната.