При споменаване на щата Монтана си представяме неговите заснежени върхове, но не и гигантска дупка, пълна с вода, която има ръждив цвят.
Тази цепнатина е наречена „ямата на Беркли“. Дълбока е около 500 метра и има повече от 180 милиона кубически метра токсична вода.
Тази яма е изкопана в средата на 20 век. От тук са се добивали полезни изкопаеми.
Когато преустановили копаенето, в дупката започнали да се натрупва вода, която поглъщала всички химически елементи от околните стени.
Ямата на Беркли се явява едно от най токсичните места на планетата.
От това, което се съдържа във водата изпълваща ямата, ще ти спре дъха. В нея има манган, желязо, арсен, алуминий, кадмий и цинк.
В този водоем не се въди риба, а птиците летят на километри от него. Тук живеят особени микроскопични организми, които не се срещат никъде другаде на Земята.
Нивото на водата в ямата продължава да се увеличава.

Станцията ще се намира в селището Келхе, което се намира на югозапад от втория по големина град в Исландия Акурейри. Това място е идеално за нощни наблюдения на Северното сияние.
Създаването на постоянни станции за наблюдение на това явление е от съществено значение за насърчаване на научното изследване на космоса, безопасно изпълнение на проекти в пространството и гарантиране безопасността на човешките дейности в него.
Предвижда се станцията да започне работа още тази зима.
През 1989 г., на Южния полюс е създадена втора китайска изследователска станция “ Чжуншан „, а през 2004 г. на Северния полюс е създадена първата китайска научна станция “ Жълтата река“. Освен това, те са разположени почти  на южния и северен край на едно и също магнитно поле. Така двете станции могат да наблюдават постоянно Северното сияние през деня. Да се наблюдава това явление през нощта до сега не е имало реална възможност.
На строящата се китайско-исландска станция ще могат да се правят дълговременни, непрекъснати и комплексни наблюдения на Северното сияние, които ще запълнят бялото петно ​​в областта на изследванията на Китай за Северния полюс.

На снимката виждате сърце на кит.
Сърцето на синия кит тежи около тон.
Тази гигантска помпа работи с честота около 10 удара в минута.
От лявата камера на сърцето излиза аорта с диаметър 0,4 метра.
Размерът на китовото сърце силно впечатлява, особено ако се сравни с размерите на тези при другите видове млекопитаещи. Какво ще кажете за мишките?

В района на Находка сътрудници от опазване на дивата природа освободили хималайско мече, заклещило главата си в кутия за боя.
Местни жители забелязали мече с кутия на главата на горския път. Те се обадили на Министерството за извънредни ситуации, след което са извикали спасителни работници от защита на дивата природа.
За да освободят мечето вързали към кутията въже. Изглежда кутията не обхващала плътно главата на жертвата си, но мечето не могло да се справи с нея. Пречели му заседналите уши.
Когато спасителите пристигнали мечето вече било изчерпало всичките си силите.
Като предпазна мярка на животното е дадено приспивателно. То заспало дълбок сън, след което успели да премахнат злополучната кутия от главата му.
Когато мечето се събудило, веднага избягало в гората.

Учени от Европа са създали месо за вегетарианци, което по вид и вкус напомня на обикновеното месо от животни, но 100% от продуктите в него са зеленчуци.
Заместителят на месо е разработен от виенски учени в Университета на природните ресурси и науката за живота заедно с колеги от Университета на Вагенинген, както и служители от 11 фирми, ангажирани в производството на храни, в рамките на проекта „LikeMeat“.
Инициаторът на проекта е Флориан Уайлд, изследовател от Института Фраунхофер, твърди, че производството на този продукт не носи никакви екологични рискове. Планира се в скоро време растителния заместител на месото да се пусне в промишлени мащаби. Той ще се отличава с ниска цена и дълъг срок за годност.
В идеалния случай, продуктът е подходящ не само за вегетарианци, но също така и за хора, страдащи от алергии.
Прототипът за производство на „псевдо месо“ е получен от учените в лабораторни условия. Миниатюрна фабрика изготвя лист месо с дебелина 1 сантиметър. На продуктът може да се предаде каква да е форма.