Ако се разхождате по брега на морето близо до Кони Айлънд, е невъзможно да не обърнете внимание на красивата стара изоставена сграда. Това е един от ресторантите на веригата Чайлдс, една от най-големите вериги ресторанти в Северна Америка.
Новият ресторант в Кони Айлънд, е един от първите в мрежата, проектиран на мястото, на което е сега. Той е бил открит през 1923 г., почти веднага след завършване на нова линия в метрото. Това спомогнало да дойде многобройна тълпа хора от цял Ню Йорк. Така този район станал главно курортно място в града.
Ресторантът съчетава американски курортен стил с испанския колониален елементи от Възраждането: арки, разнообразни прозоречни отвори и други елементи от фасадата богато украсени с многоцветна теракота и причудливи морски орнаменти във вид на риба, миди, кораби и бога на морето Нептун.
В първоначалния си вид, сградата е  била голяма беседка с навес. Първия етаж е проектиран като непрекъсната арка от две фасади, които осигурявали прекрасна гледка към океана. Помещението максимално е било изпълнено със слънчева светлина.
Беседката отдавна я няма, арките са разрушени и всичко изцяло е изградено от тухли.
Ресторантът просъществувал до 50-те години на миналия век. Заедно с упадъка на туристическата индустрия на брега, ресторантът е бил затворен и сградата останала празна.
Тогава тя е била придобита от производител на шоколад и е използвана като такива доскоро.
Намаляло търсенето на шоколадови бонбони и сградата отново опустяла.
През 2007 г. имало опит тук да се отвори rollerdrom, но тази инициатива нямала комерсиален успех.

Astarte Boutique Hotel е райски кът, построен по проекта на гръцкия архитект Aygoustis Krousis

Главното достойнство на този разкошен хотел е разположението му на отвесна скала на остров Санторини.

Той разполага с открит плувен басейн, който живописно се слива с хоризонта.

Девет апартамента с пълна гама от услуги, далеч от шума и суетата, предоставя пълно уединение на временните си обитатели. Ето защо Astarte Boutique Hotel  е станал фаворит за младоженците в целия свят.

Оригиналният дизайн на екстериора и интериора е модерна интерпретация на известната Цикладска архитектура. Магията тук започва с блестящи камъни Swarovski, украсяващи тавана над джакузитата намиращи се във всяка стая и завършва с индивидуалните услуги за всеки гост.

Заобиколени от успокояващия отенък на белия камък, посетителите се наслаждават на безгрижния отдих. Тук всеки може да се наслади на тюркоазения басейн, от който се открива изглед към спокойните сини води на Егейско море и близките скални брегове.

В близост до хотела се намират историческите и културни забележителности, като древния град Акротири, руините погребани при изригването на Помпей, Червените и Белите плажове.

Всяка година тук почиват известни политици, артисти, спортисти и щастливи младоженци. Те се любуват на романтичния отдих сред спиращите дъха пейзажи.

Изобретение работещо на принципа на химикалката официално датира от края на 19 век. Патента е на Джон Лауд, а през 1916г. на Ван Вечтен Райзберг.

В края на 1930г. унгарският журналист Джозеф Ласло Биро е запатентовал химикалка приличаща на съвремената. Той бил не само журналист, но и изобретател. Причината за да я конструира е била, че трябвало много да се пише, а това изисквало много пера и мастилници. Голяма проблем били и петната, които оставали върху хартията.

Изобретението изглеждало многообещаващо относно заплащането му. Почти веднага патента за производство на такива химикалки бил изкупен от военно въздушните сили на Великобритания за тяхните пилоти.

Пребиваващият в Аржентина Биро преригистрирал свой патент и го продал за 1 милион долара на компания Eversharp. Аржентинската компания е започнала първа в света серийно производство на химикалки за всички. Търговията в страната, с този вид химикалки, била перфектна: ниска цена, практичност на новото устройство и много купувачи.

Американският дистрибутор Милтон Рейнолдс, който пътувал до Аржентина, случайно купил няколко химикалки на улицата. Проницателността на Рейнолдс му подсказала каква голяма печалба може да се извлече от тези малки неща, особено ако се продават в големи количества. Той направи запитване и научил, че изобретението е патентовано от унгарски журналист само за две страни. Най-големият и богат пазар в САЩ, не е затворен за всякакви патенти и Рейнолдс побързал да запази пазар за себе си.

През 1943 г. той патентовал химикалката в САЩ и започнал масовото ѝ производство. Успехът му бил огромен. Само за един ден в магазин на  Джимбела в Ню Йорк били продадени 10 хиляди химикалки. Смешното е, че първите купувачи били привлечени от рекламата, която казвала, че новата писалка може да пише под водата.

Изобретението не е изчерпало своя потенциал днес. През 1958г. французинът Марсел Бик усъвършенствал модела и получил свръхевтини химикалки. Това сложило началото на BIC Corporation,  която сега контролира една трета от пазара на химикалки в САЩ.

Един голям шоколад може да бъде не само шедьовър на кулинарното изкуство, но и средство за придвижване. Начина да плаваш на такъв сладкиш са демонстрирали френски сладкари, които устроили в град Кимпо уникална шоколадова регата.

Веднъж на 56 годишният Жорж Ларникол, френски майстор на сладкарски изделия му дошла идеята да поплува по реката с шоколадова лодка. Възможността да създаде такова сладко чудо му дали непродадените запаси, които били около 1 200 килограма.

За разлика от трите мъдреци, които се отправили по море в една купа,  Ларникол успял да акостира на пристанището в Конкарно.

Но това не била единственaта шоколадова лодка. Майсторът създал още седем такива, напълно достатъчни за една фрегата. Тя стартирала от френския град Кимпо и привлякла вниманието на хиляди хора. Какво ли не изобретяват хората, но шоколадовата регата е най-вкусната от всички възможни предложени и небивали състезания.

Всяка „шоколадка” била направена от 450 килограма непродаден шоколад. Сладките съдове плавали с кафяви платна, на които било отбелязано логото на Жорж Ларникол.

Трябва да признаем, че не всяка от седемте лодки е стигнала финала. Три от тях са потънали. Когато потомците ни решат да си припомнят старите времена и да почистят коритото на река Оде, ще могат да се „насладят” на славата си.

Зрителите предполагат, че тази акция е предприета с цел да се рекламира известното сладкарско изкуство на Ларникол, но нима това е лошо?

Следващото плаване на шоколадова регата е запланувано в края на юни 2012 година и ще се проведе в Брест.

Някои авиокомпании таксуват не само за превишаване на теглото на регистриран багаж, но и за ръчен багаж надвишаващ определени размери.
Жител на едно от предградията на Детройт Брент Хопкинс се запознал с изискванията на местната авиокомпания. Забелязал, че никой не продава чанта с размери до допустимите граници. Така се родила бизнес-идеята за производство на такъв артикул и се зародила малката компания CarryOn Free.
Съгласно правилата на местната авиокомпания в самолета може да се внесе чанта с размер 40х35х35 см, независимо от теглото на съдържанието ѝ. В другите авиокомпании също има ограничения относно преносимия багаж в самолета, но в тази били най-низки. За това те били взети за еталон.
Размерът 40х35х30 е необичаен, но той е достатъчен, за да се побере багажа под седалката. Ако се опитате да вземете по-голям ръчен багаж, авиокомпанията ще изисква такса.
CarryOn Free предлага 6 вида чанти в различни цветове с такъв размер. Като допълнение към моделите се предлага телескопична дръжка, брава със секретно заключване, колела, банери…и струват само 63-65 долара.