Има магазин в Чикаго, който се затваря, едва след като е продадена и последната поничка. Предполагам, че това е добра идея за търговците на дребно.
Съгласете се, че няма по-добра реклама за даден продукт, от един малък запланиран дефицит.
Спомням си как през 90-те години купувах голямо количество от дадени стоки, защото чувах слух, че цената им ще се повиши скоро 10 пъти. Така някои стоки напълно изчезват от пазара.
Резултата бе плачевен за повечето от нас,  съгласили се да повярват на поредния слух. След това нито нещо се увеличаваше, нито изчезваше напълно от пазара. Единственото, което ще се запомни от това време са километричните опашки пред хранителните магазини…
За да се увеличи продажбата на даден продукт, достатъчно е да се създаде изкуствен дефицит. В края на краищата, хората са склонни да искат това, което не могат да получат.
Друг е въпроса до колко по този начин, ще се запази търсенето на дадената стока. Нали всеки продукт трябва да има собствено качество, което му гарантира постоянна продажба.
Да не забравяме, че пазара може да бъде преситен от това изделие. но днес чудесно действа максимата „Купи, хвърли, купи…“.  Е, не малък дял имат тук и рекламите, с безсмисленото си наблягане за нещо „по-хубаво“…..

Когато се говори за жена изобретател не е възможно да не си спомним за вдовицата Клико. Предполагам, че знаете, че това не е просто марка шампанско, но и име на жена.
Барб – Никол Клико, родена в Пансарден се омъжва през 1798 г. за Франц Нико син на Филип Клико – Муирон основател на винарно предприятие. Тогава Барб – Никол била на 21 години. Тя не била красива и елегантна, но приела от баща си барон Пансарден проницателността и находчивостта в бизнеса.
Умна и образована девойката бързо вникнала в работата на мъжа и свекъра си. След шест години щастлив брак Барб – Никол останала вдовица. Нямало кой да застане на руля на компанията на една от най-големите винени империи във Франция и младата вдовица запретнала ръкави…
Но не всичко било толкова просто. Въпреки, че на вдовицата било на разположение огромно наследство, което се състояло, освен от голяма сума пари, но и лозя, растящи върху богатите почви на Реймс, голяма изба за съхранение на вино и добре обучени, високо квалифицирани професионалисти винопроизводители, предприемачката се сблъскала с големи трудности.
През тези години, самият факт, че начело на такава огромна компания стои млада аристократка, предизвикала възмущение и противодействие от страна на конкурентите, който очаквали падането на дома Клико. Впрочем Никол не била родена аристократка. Нейният баща приел баронството си от Наполеон. Като момиче е възпитавана в строгост и домашни занимания, като музика и бродерия, за това никой не очаквал от нея такива успехи, който тя достигнала много бързо.
На вдовицата дошъл на помощ помощника на свекъра й мъдрия и опитен Луи Боне, предан на дома Клико.
Мадам Клико смело се заела с работата. Ежедневно лично обикаляла лозята, анализирала състава на почвата, съветвала се по въпросите за придвижване в международната търговия с Луи Боне. Водела си записки, в които безстрастно фиксирала всички успехи и поражения, отчитала опита и промисляла следващите стъпки.
Никол Клико обявила мото „Има само едно качество – най-доброто“ и започнала да се бори за по-високи стандарти на качеството на виното.
През тези години шампанското се смятало за евтино и Никол си поставила задача да го направи аристократична напитка. В това й помогнала нейната съобразителност. Тя решила да се отърве от утайката, която оставала при отлежаване на виното. Утайката влошавала виното и неговия вкус.
Никол Клико измислила техника, която при разклащане на бутилката да се отделя утайката.  Идеята й била 2-3 месеца да се държи бутилката под особен наклон, като всекидневно се изменя ъгъла му и това се правело ръчно. Така по естествен начин утайката се натрупвала в гърлото на бутилката. Гърлото замразявали, извличали утайката и виното ставало съвършено прозрачно.
Устройството за този метод измислила самата Никол, тя просто пробила дупки в обикновена маса. Принципа на този метод се заключава в това, че в рамките на три месеца шампанското се разклаща с ръка. При това бутилката се накланяла под определен ъгъл, като едновременно се увеличава ъгъла на наклона на гърлото.
И до сега най-добрият сорт На „Вдовицата Клико“ се прави по този начин.
Със своите добри помощници завоювала Франция, а след това и други страни.

Макс Арндт, студент в Минесота, готвел дипломната си работа и трябвало да измисли интересна идея за бизнеса. Тази дипломна работа прераснала в бързо стартиращ бизнес за направа на дръжки за врати, които се отварят с крак.
На пръв поглед идеята може да ви изглежда глупава и обречена на провал. Що за глупост, да поставиш дръжка ниско долу на вратата? Но това е само на пръв поглед.
Ако размислим, ще видим колко пъти в дадена ситуация, тази дръжка ще бъде незаменима.
Колко пъти ви се е случвало да носите тежък товар и да нямате свободна ръка, за да натиснете дръжката на вратата? За да я отворите, трябва да свалите товара на земята, да отворите вратата и след това да принесете всичко вътре.
Дълго, неудобно и допълнително натоварвате гърба си. Но дръжката, която се отваря с крак решава този проблем.

Автоматите през последните години нахлуват във все нови и нови сфери. Те са станали на толкова много, че можеш да ги видиш на неочаквани места. Например, в таксито в Ню Йорк.
С помощта на автоматите днес може да се купи всичко, от прясно мляко до съблазнителни торти. Трудно ще намериш място, където няма да можеш да поставиш търговски апарат.
Идеята за инсталиране на автомати в таксито се е родила на конкурса „Нови идеи“, който има за цел да генерират нови подходи в икономиката, в обществения и инфраструктурен живот.
Идеята е съвсем проста. Жителите на Ню Йорк, пътуващи в такси, понякога са принудени да прекарат много време в колата. Да вземем например хора, които са пристигнали в града за бизнес срещи. Понякога нямат време да се освежат, да се нахранят, да се приведат в ред.
В автоматите инсталирани в такситата хората могат да си купят храна, енергийна напитка, вестник или списание, таблетки против главоболие или разтройство в стомаха.
Плащането се осъществява в автоматите, намиращи се в таксито. Това можете да направите с помощта на пари в брой, пластмасова кредитна или дебитна карта.

В Университета на Британска Колумбия са идентифицирали ген, който може да доведе до намаляване на търсенето на кехлибар. Това може да доведе до организиране на по-евтино и устойчиво производство на фиксажи и аромати от растителен произход, използвани в парфюмерийната промишленост.
Когато кашалота поеме остри обекти, като раковини и рибни кости, стомаха му произвежда лепкава субстанция, която защитава храносмилателните органи. След това, както котките изплюват кълбо от косми дразнещо стомаха им, те повръщат получената смес. Тя реагира с морската вода и се превръща в камък, който се изхвърля на брега от вълните. Това неприятно на външен вид тяло, след очистване се превръща в сив кехлибар, който се добавя към почти всички парфюмерийни изделия и помага аромата да се запази върху кожата, колкото се може по-дълго. Днес нищо не възпрепятства такова събиране на кехлибар. Той се произвежда ръчно край бреговете край, които често се появяват кашалоти. Надежността на източникът зависи от капризите на природата в лицето на кашалота и морските вълни, които правят кехлибара много скъп продукт.
В Средиземноморието се правят опити да се култивира специален градински чай, за производство на заместител на сив кехлибар. Но изходните продукти се колебаят в широки размери и стават съвършено непредсказуеми.
И сега учените най-накрая са успели да открият, че генът на балсама на ела е много по-ефикасен за произвеждане на тази естествена субстанция от кашалот и градински чай. Перспективите са прозрачни: био промишленото производство ще бъде по-евтино и далеч по-надеждно.