Кафето в Коста Рика се явява национално богатство. Тази малка държава  предоставяне кафе на зърна на световния пазар от началото на 18 век. Благодарение на високия планински климат и плодородните почви с минерални останки от вулканична магма, костариканското кафе има богати нюанси от вкусове. Отчетливо се проявяват отенъци на кайсия, цитрус, слива и шоколад.
Ето и продуктите за получаване на вкусно кафе:две чаши вода, осем чаени лъжички кафе Таразу и една чаена лъжичка захар.
В Коста Рика кафето се приготвя по следния начин.
Водата трябва да достигне до кипене. Върху съд поставяме марля и изсипваме кафето. Хубаво е ако марлите са с няколко слоя. Върху марлята с кафето изливаме горещата вода, след като се оттече цялата вода се добавя захарта.
Кафето по костарикански се разсипва в малки предварително затоплени чашки.
Това кафе се нарича „изгарящо“, когато си пийнете от него ще разберете за какво става дума.

Седят група богати бизнесмени и обсъждат въпроса, какво е това щастие.
Американският бизнесмен твърди, че щастието се заключавало в ранчо, семейство, три кучета, 500 бивола и много деца.
Френският бизнесмен споделил своето мнение по въпроса. Според него щастието са пет любовници, вила на Елисейските полета и собственост на лозя в Гаскония.
Българският им колега се засмял и казал, че нищо не разбират от щастие. Той е щастлив, защото сутрин като се събуди, от дясно му идва блондинка, а от ляво брюнетка. Отваря сейфа, а там милиони. Налива си коняк за 600 долара и излиза на балкона на своята триетажна вила. Поглеждайки надолу вижда как блести неговото Бентли, а до него скъпото Ферари. О, а след това……
Вратата се взривява, влизат два микробуса. От единият слизат данъчните, а от другия части от отдела за борба с организираната престъпност. И един от тях пита: „Това Иван Вазов 8 ли е?“ А ти отговаряш: „Не, 9“.

Този празник се чества в нощта на 31 октомври срещу 1 ноември.
Интересен е фактът, че той е дошъл в САЩ от Ирландия през XIX век. В тази нощ се премахва границата между живите и мъртвите.
Според календарът на дроидите в този ден започва новата година. Те смятали, че за да не станат жертви на свръхестествени сили, трябвало да нахранят и напоят духовете.
За тази цел на улицата се давали различни угощения, а хората се обличали колкото се може по-страшно, като се надявали по този начин да изплашат злите духове.
Хората се страхували, че през отворената граница между мъртвите и живите, злите духове могат лесно да се промъкнат в домовете им и за това специално за тази нощ изготвяли необикновени фенери.
Често ги правели от тикви, но понякога и от дини или репи. Те изглеждали като черепи със запалена светлина от вътре.
Според легендата, ако не се нахранят духовете добре, те могат да поиска още нещо в добавка.
За това се изработвала тиквена глава, приличаща на чудовище, за да изгонва нечистите сили от жилищата.

– Шефе, искам да ви кажа, че моята заплата не отговаря на възможностите ми.

– Зная, но не бих искал ви оставя гладна.

През 1958г. Патриция Хароски, която работела като секретарка в една застрахователна компания, предложила нов празник – Ден на началника.
През 1962 г. този празник официално е одобрен от губернатора на щата Илинойс. Първоначалната идея била, работниците да поздравяват своите началници, да им благодарят, че през годината са били честни и добри към тях.
Традицията да се празнува този ден е поддържана в много страни. В този ден трябва да си спомним, че ръководител-това е професия, че работи без отдих, отговорно и за благополучието на подчинените.
Запомнете, шефа преди всичко е човек. Той също има своите недостатъци, както и ние. Защо ли в такива случаи виждаме само неговите?
Празникът е повод да поднесете подарък на ръководителя си, за да изразите уважение и благодарност.
Е, за мотивите при поднасяне на подаръка и майсторската физиономия, която ще лепнете при това, няма да говорим. Какво пък, за някои това е време за растеж в службата и получаване на бъдещи облаги.
Празникът си е празник. Подаръците и уважението са на място, ако ги поднасяте искрено.
Ако не уважавате човека, просто не си правете труда.

Огромни балони под формата на известни герои от комикси и карикатури били пуснати по улиците на белгийската столица, изпълнена с празнична атмосфера и желание за забавление.
В Белгия комиксите са част от националната им култура. За това с тях са свързани различни мероприятия. Рисуваните истории тук почтително се наричат „деветия вид изкуство“ след поезията, киното, телевизията и другите жанрове. И това не е случайно, именно белгийските  автори са дали на света много от героите, като смърфовете, Тинтин, Спироу, Гастон и много други.
Разбира се парада не е ограничен само за белгийски символи. Тук могат да се видят Костенурките Нинджа, Спонджбоб, Бети и моряци….
Парада на балоните се провежда за втори път, но той е успял да спечели привърженици не само между децата, но и сред възрастните. Фестивала се провежда по образец на подобен парад в Ню Йорк, който традиционно се провежда в Деня на благодарността.