Както се знае в японския език се използва смесено писмо, състоящо се от йероглифи и фонетична азбука. Звукоподражателните междуметия се записват именно с фонетичната азбука, за тях специални йероглифи няма.
Звукоподражанието в Япония е толкова популярно, че едно от ястията им „сябусябу“ е взело името си от звука, издаващ се при изплакване на прането. Още един пример, думата „синсин“ е звукоподражание на обилен снеговалеж.
Междуметия като „anoo“, „ССА“, „Ето’о“ в японския език се използват по същия начин, както в нашия, „ъ-ъ“, „хм“, „като“,  за запълване на паузи между думите.
Ето и един интересен случай. При оценка на сътрудничеството с Япония, Путин казал: „Оборотът от 7,0 милиарда долара „не е ахти“ (става дума за горещо) за нашата страна. Преводачката не могла да преведе израза, защото аналог на това междуметие в японския нямало.

В САЩ и Канада е разпространена традицията да се хвърлят върху хокейния лед бейзболни шапки и играчки. Обикновенно това правят феновете, след като техния отбор е забил първия гол

Разновидност на тази традиция в Канада, се нарича Teddy Bear Toss. При нея на леда се хвърлят плюшени играчки и най-вече мечета.

Този обичай се провежда в навечерието на Рождество и има благотворителен характер. След това играчките от леда се изпращат като коледни подаръци в приюти и домове за сираци.

По-рано дългият нокът на кутрето се използвал за точна дозировка на кокаина. Други си пускали такъв нокът, за да подражават на някого. Сега в Европа това е проява на невъзпитаност, маниер, който не се приема в доброто общество.
Своето начало той води от негрите. През 70-80-те години в Америка дълъг нокът на кутрето имали наркоманите и продавачите на дрога, които първоначално били само негри. Така те отглеждали натурална „лопатка“, с която загребвали наркотика, дори съществувала специална мярка , наречена „нокът“.
В Франция през ХVII век сред аристокрацията било прието да се запазва нокътя на кутрето по-дълъг. Според придворния етикет било прието, не да се чука на вратата, а да се подраска по нея. Освен това такъв нокът се използвал за отваряне на писма, когато под ръка не са имали нож.
Тъй като шпагата се държала с дясна ръка, по-голям нокът се допускал само на лявото кутре. Ако някой държал оръжието си в лявата ръка, то той правел това само с три пръста – показалец, среден и безимен. Традицията да се използва нокътя вместо нож изчезнала в началото на ХХ век, когато писмата започнали да се запечатват не с восък, а с лепило.
По едно време дългият нокът на кутрето бил белег за всеки масон. Такъв е имал и Пушкин, заради което смятали, че той е бил масон.
Дълго време помощник машинистът е притежавал такъв нокът, за да премества лентата, която показвала скоростта, спирачния път, …това било нещо, като „черната кутия“ в самолет.
Такъв белег имали и крадците. По този начин, те искали да подчертаят ненавистта си към труда. Това е било характерно за 40-50-те години на миналия век.

Този вид резба е един от най-старите форми на народно творчество, което има собствени традиции и уникален стил. В Китай резбата по слонова кост е позната от древни времена.
На разкопките в развалините на столицата принадлежаща на династията Ин, съществувала преди 3700г., са намерени кинжали и линийки от слонова кост.
В историческите записки за периода на Воюващите държави се разказва историята за един богаташ Менчан, който бил поданик на държавата Чи. Той напуснал страната си, за да пътешества. Когато се върнал донесъл креват направен от слонова кост, струващо хиляди златни кюлчета. И най-малките повреди на това легло коствали много скъпо, на този които ги причинил.
Този вид народното творчество изисквало внимателно боравене. Майсторът трябвало да вземе под внимание не само своя замисъл, но и особения начин на разполагане на вътрешните кръгове в бивните.
По правило, първо се придава груба форма на костта, а след това се обработва с много финни инструменти, за да се предаде завършен вид на произведението.
За по-големи работи, преди това се прави макет от глина. Ако той е одобрен, майсторът пристъпва кум неговото изработване. Още по-амбициозните обекти изискват отделна обработка на части от композицията, след което се съединяват в заключителния етап.
Истинско бижу сред другите шедьоври е „решетъчната топка, вътре в топката“. Нейната история е на повече от стотина години. Първата крачка за направата на това чудо се явява превръщането на късчето кост в идеално кълбо. После са пробиват на известни разстояния отвори с конична форма. Центровете им се събират в центъра на кълбото. След това майсторът отбелязва във всяко отверстие, колко топки може да се изрежат във вътрешноста на кълбото. След това той пристъпва към самото изрязване, като започва с този, който лежи в самото сърце на кълбото.
Майсторът трябва да разчита на собствената си интуиция, многогодишен опит и острието на ножа си, защото направените отвори, не му дават възможност да види действието на ръцете си вътре в кълбото. Ако направи и най-малката грешка, целият му труд отива напразно.
Най-усложнената среда на такова кълбо е изрязана в завод по резба на слонова кост Даси в Гуанчжоу.
Ван Жунбяо, заслужил работник в този отрасъл, през 1977г. в кълбо с диаметър 15 см е изрязал 42 мънистени кълбета във вътрешността му. Всяко се намира в подвижно състояние спрямо другите и било украсено с гравирани пейзажи, къщи и кули, облаци и планини. Централното кълбо било с дебелина на лист хартия.
Ван Жунбяо е резбар на слонова кост четвърто поколение. През 1915г. неговият баща е получил международно признание на Международната изложба в Панама. Той бил представил кълбо, в което били изрязани 25 по-малки вътре в него.

Змията се смята за символ на мъдростта и дълголетието в Югоизточна Азия. За да получиш тази сила, трябва да изпиеш разтвор, в който е престояла змия. Ето защо шедьовъра на източното производство на вино се явява виното със змии. За първи път такова вино е започннало да се произвежда във Виетнам, след което се е разпространило из цяла Югоизточна Азия, като с най-голяма популярност се ползва сред японците.

Напитката се слави със своите целебни свойства. Тези свойства на змийската отрова са известни на хората от древни времена.

За приготвяне на змийско вино се използват кобри и други редки видове змии. Основната съставка на виното е змийската отрова, която се разтваря в алкохола.. Тя има протеинова основа и се неутрализира под действието на спирта. Колкото  по-силна е отровата, толкова по-въздействащо е виното.

Змията се поставя в съд с вино и се оставя така няколко месеца. Полученото вино се пие от малки чашки на неголеми глътки.

Интересното е, че освен змия във виното може да се сложи скорпион, дори гущер. За разнообразие се прибавят билки и лекарствени корени.  Те могат да усилят лечебните свойства на виното, като допълнително тонизират организма и му въздействат антибактериално.