Един от най-известните шумерски царе е Гудва. Твърди се, че е бил владетел на земите от Нипур до Урук. Но не е независим, а само наместник на кутийските царе.

Гудва разгръща огромна строителна дейност и организира множество търговски експедиции. С кораби докарва различни стоки като кедрово дърво от Ливан, злато от Мала Азия и мед от Иран. По вода се пренасят строителни материали, нужни за изграждането на храма на Нинригсу.

Върху купата на цар Гудея, срещаме един от най-древните символи – кадуцеаят. Той представлява пръчка около, която са овити две змии в противоположна посока.  На практика това е жезълът на Хермес, познат със своите тайни, „херметически” знания. Същата форма има и българската сурвачка.

Бретонците във Франция, баските в Испания и старите ирландци са близки по отношение на езика. Към тях трябва да прибавим и българите.

Можем да направим множество паралели, които говорят за удивителното сходство. В Оверн, южната част на Франция, любимият танц на местните хора е Ла-Буре, който е идентичен по мелодия и стъпки с нашата ръченица. Невероятна е външната им прилика, манталитета, бита и обичаите с тези на българите. Овернците също използват гайда, която не само с формата си, но и с възпроизведените мелодии прилича на българската.

Ако сравним писмеността на баските, открита на плочата от Билбао, които са древен прединдоевропейски народ, с руните от Дунавска България, ще видим припокриване в 14 знака, което е 56%. Тяхното знаме е идентично с българското – бяло, зелено, червено. Не случайно легендата разказва за първият испански крал, носещ името Болгорос.

Имената на страните могат да не са едни и същи в различните езици. Лидер в това отношение е Германия.
На руски, английски и някои други езици името ѝ идва от латинските думи за „човек“ и „копие“.
На френски, испански и една голяма група от тюркски езици, тази страна се нарича Алемания, по името на племето на алеманите, с които германските племена са се срещали често.
В естонския и финския език е наречена Саксама и Сакса, на племето на саксонците.
В повечето източно славянски езици името на страната е Немчина, която произхожда от думата „немец“, означаваща „ням, не говорещ на нашия език“.
Накрая в самата Германия и всички скандинавски страни се нарича Дойчланд, което означава „страна на хората“.

На полуостров Пелопонес след проливни дъждове открили неизвестно древно погребение. Археолозите установили, че хората били погребани живи. Всички скелети се намирали в неестествени пози. Болшинството широко са отворили челюстите си, сякаш са се опитвали да избягат или да извикат за помощ. Кои са те и защо са така наказани?
Вече са разкопани пет гроба, в които имало погребани по двама или повече души. Сред находките се намират съдове за вино, бронзова закопчалка за дрехи и каменно вретено.
14-ти век преди новата ера историята на Древна Гърция е белязана от разцвета на Микенската култура.
Но откъде да започнем разследването за загадъчните убийства, които са станали толкова отдавна, а и писмени източници за тях не са останали?
В известен пасаж от VI песен на „Илиада“ може да се прочете, как цар Тиринт Прет изпраща на своя тъст, царя на Ликия, героя Белерофон, от когото ревнувал жена си, с препоръка да бъде убит по жесток начин.
За това, че гърците практикували такова наказание, погребване на живи хора, може да се прочете в „Югортинската война“. Гърците дали на картагенците да избират те сами да се заровят на избрано от тях място или самите гърци да направят това където пожелаят. Пленниците се съгласили да принесат живота си в жертва на родината си и били живи погребани.
Погребения на живи хора се практикувало при нарушение на обреда на целомъдрие при весталките. От къде води началото си това наказание за тези жени не се знае.
Но за намерените гробове никой не знае, кой и защо е погребан жив в тях. Изказват се само предположения, за които до сега няма потвърждение.

Хърватската столица би се харесала на всеки. Жителите на града за никъде не бързат. Те водят спокоен живот. Думи като „малко по-късно“ и „час пик“ при тях не съществуват.
Както подобава на столица, тук е съсредоточена голяма част от промишлеността на Хърватия. В Загреб е добре развита транспортната мрежа, тук са елиминирани задръстванията. Освен широките и удобни пътища, налице е отличната организация на светофарите и кръстовищата. Градът буквално е набразден от автобусни и трамвайни маршрути. В бъдеще тук ще се построи и метро, но сега то на никой не е нужно. Населението на Загреб наброява 800 хиляди души, а ежегодно тук идват около половин милион туристи.
Относителното плътно движение в града  е в интервала 8-9 сутрин, но няма никакви задръствания. А след това цял ден улиците са почти пусти. Тук хората са привикнали да работят, а не да се движат напред-назад.
Социалистическото наследство е представено от унилите многоетажни кутийки.
Градските власти са се погрижили почти около всяка сграда да построят безплатен паркинг.
В горната част на Загреб започва частния сектор. Но частните къщи също са различни. Те са уютни и симпатични, хората ги строят такива за себе си.
Ако погледнем Загреб отгоре, ще видим, че града е разделен на две части многоетажни блокове и къщи, вторите са повече. Това е изненадващо за столица, нали? Обикновено в по-големите градове се строят небостъргачи и многобройни търговски центрове.
Тук се живее безопасно. Дори на скъпите коли не се затварят прозорците.
Общественият транспорт е представен от ниски трамваи. Интересно е, че трамвая е огромен, а релсите са много тесни. Срещат се автомобили от различни марки, но всички са от съвременен тип. Автобусите в Загреб са сини. Местата за инвалиди не се заемат от останалите и причината не са глобите, а съзнанието на хората.
Хърватия е християнска, определяща се като католическа държава. Мюсюлманите тук са 1%, но  за тях също се строят джамии.
Почти всички паркинги са платени. Загреб е разделена на зони за паркиране. В червената зона, в центъра,  можеш да оставиш колата си само за един час, в оранжевата за два, а в жълтата неограничено. Интересното е, че тук няма пазачи на паркингите. Просто оставяш колата си отиваш до автомата и внасяш необходимата сума, след това отиваш да вършиш работата си. Да не заплати или икономиса  при паркирането, никой не  си го и помисля.
Много огради са изрисувани с графити, Не всички са интересни, но повечето се стараят да внасят смисъл в рисунките си.
Стъклобетоните сгради не са много и не дразнят окото.
В Загреб има нереално количество кафенета и ресторанти. Летните тераси се използват и през зимата, тук температурата не пада почти никога под нулата. В много кафенета няма да намерите храна, а само кафе и напитки. Пияници на улиците не се срещат, защото почти към всеки дом има отворен не много скъп бар, където всеки може да пие и да остане колкото си иска.
Един от най-старите видове транспорт в Загреб е релсово транспортно средство с въжена тяга за превозване на хора. Две въгончета се движат по наклонените релси между две спирки. Сега това е само туристическа атракция.