Културата и архитектурата на Сингапур е немислима без влиянието на индийската култура. Малката Индия в Сингапур е такава неотменима част, както Чайнатаун или мюсюлманския квартал.
Индийски храм Шри Веерамакалиамман е построен през 1855 г. от коренните жители на бенгалска Индия. Той заслужава специално внимание.
По-рано храма е носил името на близко разположеното селище. Тук правели изделия от вар. За да се защитят от заселниците, местните призовали на помощ богинята Кали, съпруга на Шива и в нейна чест построили храма. Шри Веерамакалиамман означава безстрашната Кали.
Както е прието в индийските храмове, интериора съдържа изображението на Кали с оръжие, която е насочена не срещу човек, но срещу силите на злото и порока.
Храма е украсен с изображения на лотоса в различни размери и окраски. Сградата е възтановявана няколко пъти, камъкът е заменил дървото.
Най-високата сграда в храма е кула висока осемнадесет метра, която е била построена само преди тридесет години.
Архив на категория: традиции
Ролята на жените в Етрурия
Интересни са наблюденията за ролята на жените в Етрурия. В страната, както при повечето държави на траките и техните предшественици, жената е на почит.
И в семейния и в обществения живот етруските жени имали значителна свобода. Омъжената можела да съхрани бащиното или фамилното си име.
Жените притежавали свое имущество. Някои от тях били и високо образовани. Специално внимание обръщали на облеклото, прическата и накитите.
Архитектура и поверия
Атлантите от песента за града на Нева са едни от символите на Петербург. Вратата на Новия Ермитаж е украсена с десет гигантски фигури на атланти.
Техен създател е скулптора А. И. Теребенев, под ръководството на когото през 1844-1849 години са работили повече от 150 каменоделци. Проектът принадлежи на Лео фон Кленце специално създаден за растящата колекция от картини и предмети на изкуството.
Сред младоженците от Петербург съществува поверие, че ако в деня на сватбата си докоснеш пръстите на атлантите с ръка, брака ти ще бъде щастлив, а децата родени от този брак ще се отличават с неземна красота.
А ако искаш, някое от твоите желания да се изпълни, трябва да докоснеш палеца на левия крак на втория атлант.
Колко са печелили спортистите в миналото
Смятате ли, че съвременните спортисти като Тайгър Уудс печелят твърде много? Сравнени с древният колесничар Гай Диоклес можем да се кажем, че взимат смешни пари. Освен това днес се плащат големи данъци, а древноримските спортисти не са плащали такива.
Гай Диоклес, който е роден през 104 г. в Лузитания, днешна Португалия, от 18 годишна възраст участва в състезание с колесници. Това било много опасно съревнование. Колесниците често се преобръщали и живота на колесничаря бил много кратък, независимо от надянатата броня. Диоклес бил щастливец. Той доживял до 42 години. Спечелил 1462 надбягвания от 4257.
По време на своята кариера той заработил 36 милиона сестерции, които днес се равняват на 15 милиона долара. С такава сума спортистът можел да нахрани с хляб целия Рим и да издържа една пета от римската армия. Тази заплата била 5 пъти по-голяма от тази на най-богатия римски управител по това време.
Интересното е, че Диоклес не бил най-добрият от колесничарите. Помпей Мусклос спечелил 3599 надбягвания и заработил 2,5 пъти повече, за по-малко време.
Ето и нещо интересно. Както във „Формула 1“ така и в римските надбягвания имало цяла група от хора, които се грижели за съзтезателят и „машината“ му. Тя насърчавала колесничаря. Имало човек, които се движел на кон успоредно със състезателя и следял за състоянието му. Друг от групата на всеки кръг заливал коня със студена вода, а трети смазвал осите на колесницата.
Византия възтановила традицията за тези гонки и те се провеждали до 1204 г.
Най-стария град с „небостъргачи“
Град Шибам се намира в южната част на Арабския полуостров. Той се смята за най-древния град с „небостъргачи“.
Фантастичният мираж, който се разкрива пред изморения пътник, се появява заради розовите и белите домове, които заобикалят горичката от финикови палми.
Само, че това не е мираж, а древния град Шибам, който е на две хиляди години. Той е бил столица на древното царство Хадрамаут. Намирал се е на кръстопът на керванските пътища. С времето тези търговски пътища загубили своето значение. След разрушението на Марибската язовирна стена, чудо на древната инженерна мисъл, града загубил „голямата“ вода.
Въпреки това градът не загинал. Опасявайки се от набезите на бедуините и нежелаейки да заемат много място в оазиса, гражданите изградили дом крепост.
Най-долния етаж бил изграден от дебели и здрави стени. Тук бил добитъкът и се съхранявали запасите. Горните етажи били предназначени за многочислените семейства. Височината на постройките достигала до девет етажа. Забележете, това е било през 16 век.
Традициите да се строят подобни домове се е запазила и до днес.