Малкото градче Сан Роко се намира около Генуа, в областта Лигурия. Името си е получил от свещеник на име Роко.
Роко е роден през 1295 в Монпелие, един от най-старите градове в южната част на Франция. По това време той е последният потомък на едно от най-богатите семейства в Монпелие. След смъртта на родителите си Роко раздал цялото си богатство на бедните и станал монах.
По това време в Европа върлувала чума и Роко ходил в пострадалите врагове, помагал на болните и ги изцелявал. Той открил в един град своя болница, където много хора се спасили от смъртта.
По донос Роко бил изхвърлен и изгонен от същите хора, които по-рано е бил излекувал. Той намерил убежище в една изоставена къща и там очаквал смъртта си, тъй като нямал какво да яде.
Веднъж един от жителите на града Готард видял, че кучето му взима хляб от масата и бяга. Това се повторило няколко пъти. Готард проследил кучето си и се натъкнал на Роко, на когото кучето носело откраднатия хляб.
Готард прибрал Роко в своя дом и започнал да се грижи за него. След редица разговори с монаха, Готард се изпълнил с вярата му и се отказал от всичките си притежания и ги раздал на бедните. Той станал първият „ученик“ на Сан Роко.
Монахът след като по чудо уцелял, отново се отправил отново към градовете нападнати от чумата, за да спасява болните.
Той умира през 1327 в негова чест градът е преименуван на Сан Роко.
Благодарните жители на града направили паметник на кучето, което не дало на Роко да умре от глад.
Сега в Сан-Роко на 16 август  всяка година се прави изложба на кучета, в памет на  случилите се събития в близкото минало.

Испанското кралско семейство и благородниците се гордеели, че за разлика от простия народ, водят своето родословие от весготите и никога не са се смесвали с маврите, проникнали в Испания от Африка.
За разлика от кафеникавокожите хора от простолюдието, на бледата кожа на представителите на висшето общество се виждали сини вени. За това те се наричали sangre azul, което означава „синя кръв“.
Оттам и израза „синя кръв“ обозначаващ аристократите проникнал в много европейски езици.

В Норвегия всичко е необикновено. Тук се намира най-опасния път, летящите хора, дори покривите на къщите ги няма никъде другаде по света.
Норвегия е студена страна, затова всички домове са построени от дърво, най-добрия материал за запазване на топлината. Покривите на тези къщи се покриват с трева, която по-късно се превръща в полянка с цветя, храсти и дървета.
Народите на скандинавските страни от векове живеят в хармония с природата и се гордеят, че не я покоряват, а се сливат с нея.
През зимата такива живи покриви защитават домовете от ветровете и студа, а през лятото оживяват суровият пейзаж на северната природа.
Може би си мислите, че в тези домове живеят съвременните норвежци, но това не е така. Тези къщи са старинни експонати под открито небе.
Съвременните къщи не отстъпват на традицията и са покрити с цъфтяща през лятото трева.
Такъв покрив тежи доста. Около 50 кг на кв. метър, а след дъжд и до 80 кг.

Високо в планините в югозападната част на Китай живее племето Mosuo, известен като последния матриархално общество в света.
Около 40 000 жители живеят предимно в села, далеч от цивилизацията, в близост до древно езеро. В езика на това „женско царство“ не съществуват думите мъж и баща.
Обикновено жените вземат решения, владеят земята и къщите. Най-главното в това общество е понятието „удоволствие в брака“.
Започвайки от 13-годишна възраст, жените избират произволно количество мъже.
Децата се възпитавали изключително от жените. Всички мъже се наричали чичковци, а бащинството никога не се е обсъждало.

На токийския рибен пазар Цукидзи  е проведе първия търг, на който бил представен поредния рекорд. За риба тон тежаща 269 кг купувач е платил 736 хиляди долара.

Притежател на този ценен товар е станал собственик на вериги от токийски ресторанти за суши.

Той е изразил надежда, че покупката до известна степен би могла да помогне да се възобнови покупателния бум в Япония, преживял през миналата година тежко стихийно бедствие.

В Япония този вид е известен като „черна риба тон“, а познавачите на суши за по-кратко са го нарекли „черния диамант“.