Денят не бе горещ. Хората вече усещаха захлаждането. Виктор със малкия си син обикаляше магазините.
Добрият татко бе решил да задоволи някои от желанията на послушния Пепи.
Виктор не можеше да да се оплаче с такъв син. Детето бе кротко и отзивчиво. Макар и малко то се стремеше да помага, колкото му бяха силите. Не крещеше. Не капризничеше.
От ръцете на Виктор висяха няколко чанти, чиято тежест явно се усещаше, защото мъжът пъхтеше и спираше от време на време, като ги поставяше на земята.
Бащата бързо се умори. Затова започна раздразнено да пухти. И накрая недоволно каза на сина си:
– Купих ти робот, футболна топка, конструктор за да си направиш сам самолет, ……. Какво още съм длъжен да ти взема.
Пепи кротко погледна баща си и каза умоляващо:
– Татко, вземи ме на ръце.
Като родители понякога смятаме, че материалните неща са достатъчни, за да осигурят щастието на детето ни, а то се нуждае само от разбиране и много любов.
