На вратата се позвъни. Ана Михайлова, пъргава, дребна старица, отвори вратата. На прага стоеше добре облечен млад човек с прахосмукачка в ръката.
– Добро утро, – каза младежът, – ако ми отделите малко време от вашето внимание, бих искал да ви демонстрирам последната новост в областта на мощните прахосмукачки.
Мигновено, младият човек бутна с крак вратата и тя се отвори широко.
– Не бързайте, – каза той, – докато не видите моята демонстрация.
След това бързо изля кофа с кравешки лайна на килима в коридора.
– Ако тази прахосмукачка, госпожо, не изчисти всички следи от тези кравешки изпражнения върху вашия килим, аз лично ще изям остатъците.
Ана Михайлова леко се усмихна и каза:
– Надавам се че имате дяволски апетит, защото тази сутрин ми спряха тока.
Очите на продавачът широко се отвориха. В тях се четеше ужас. Младежът след като се поокопити малко започна бързо да съобразява, как може да излезе от тази идиотска ситуация.
Не му се искаше да яде кравешки лайна, но в същото време бе унищожил килима на тази жена.
Мислите му скачаха бързо като бълхи: „Какво да правя?…..“
Изведнъж той се усмихна и каза на стопанката на дома:
– Моля да ме извините, за моя подход на реклама. Аз ще отнеса вашия килим и ще ви дам пари да си купите нов.
Възрастната жена го погледна изпитателно.
– А нашата фирма, – продължи тържествено продавачът, – ви подарява тази прекрасна прахосмукачка, която ще ви помага при почистването на дома ви.
Старицата се засмя и каза на объркания млад човек:
– Разбирам, че работата ви не е много лека. Вие трябва да продавате продуктите на вашата фирма и да демонстрирате, как те действат.
Продавачът наведе глава.
– Мисля, – продължи Ана Михайлова, – че много хора биха ви затворили вратата, за да не гледат шоуто ви с „кравешките изпражнения“. Добре ще приема вашите условия.
Младият човек въздъхна облекчено.
– Но искам да ви дам един съвет, млади човече: Напуснете веднага тази работа, защото може би след час ….. могат да ви претрепят!
На продавачът му притъмня пред очите. Той бързо мушна парите и прахосмукачката в ръцете на старата жена, нави килима с вонящата субстанция и бързо напусна дома ѝ.
В главата му бързо започнаха да се въртят следните мисли: „Добре, че досега не са ме убили! Още днес ще напусна тази ужасна фирма!“
