На един мъдрец му задали следния въпрос:
– Какво е това обида?
Мъдреца не бързал да отговори, допил си чая от порцелановата чашка и казал:
– На дъното на моята чаша е останал малко чай. Мога ли от това да изпитам обида? Ако не ми се пие повече, за мен това е безразлично. Но ако желанието ми не е утолено, то аз ще добавя още малко чай и останалата капка ще се разтвори в новата порция. И всичко това ще изпия.
Така е и с чувството на обида.
Човек сам взема решение, да се изложи безкрайно на болезнената обида или да направи така, че тя да се разтвори в полезно нещо за него.

Работният ден свърши и домакините се юрнаха към магазините. Ако кажехме, че това е точното време за образуване на опашки, щяхме да ударим джакпота.

Уморени с натежали глави от проблеми. Хората бавно пристъпваха един зад друг, за да вземат необходимите продукти за в къщи.

Една жена накупила доста неща, задържаше опашката като се чудеше, кое в коя торба да смести, защото те вече бяха препълнени. Мъж прехвърли 50-те неспокойно пристъпваше от крак и от време на време си гледаше часовника. Изведнъж вдигна глава, посочи ролките тоалетна хартия, които жената с голямо усилие едва набутваше в една от чантите и попита:

– Извинете, госпожо, за какво ви е това? – обходи опашката с поглед, усмихвайки се хитро и едва доловимо намигна приятелски.

Жената беше притеснена и ядосана. Тя изгледа войнствено мъжа и каза назидателно:

– Я не се правете на неандерталец! Какво използвате в тоалетната? – победоносно вдигна глава, искайки да каже: „На какъв ми се прави този. Ама и аз му го казах, както трябва“.

Мъжът, правейки се, че не разбира за какво го питат, добави невинно:

– Вода!

Жената почервеня като нагорещен вулкан, готов веднага да изригне, а опашката се залюля от едва доловим смях, който заплашваше да я залее.

На един кораб служил моряк, който бил християнин. На подигравките на останалите от екипажа отговарял кротко и незлобливо.
Веднъж той седял на палубата и четял Библията си. Стоящия наблизо офицер вдигнал високо бинокъл и започнал нещо внимателно да наблюдава.
– Знаеш ли какво искам да видя? – попитал офицера.
– От къде мога да знам? – учудено го изгледал моряка.
– Искам да видя твоя Бог, за Който толкова много говориш.
– Напразно се трудите, – казал морякът, – защото само чистите по сърце ще видят Бога.
И най-силният телескоп е безсилен да ни покаже Бога. Ако сме със сърце изпълнено със злоба, желание за отмъщение, блудства, кражби, лъжи ……. не можем да го видим. Нужно ни е чисто сърце. А то идва след промяна, само с Божия помощ, на основание смъртта на Исус Христос на кръста за погиващия свят.

В голям аквариум поставили щука. В началото тя плувала из целия аквариум, но после оградили една част от него с дебело прозрачно стъкло.
Щуката не виждала преградата, но всеки път, когато искала да премине в другата част на аквариума се натъквала на препятствие. Дълго време тя се борела с невидимата преграда, опитвала да я пробие, но резултат нямало. Когато останала съвсем без сили, щуката отстъпила.
Преградата премахнали, но животното повече не възобновило опитите си да премине в другата част на аквариума. То продължавало да плава в малкото пространство, без да се интересува за открилата му се възможност.
Поучителен експеримент, нали?
Това не ви ли кара да се замислите? В нашия живот отдавна може да са паднали някои прегради, но миналият ни опит, здраво заседнал в главата ни, не ни дава възможност да се движим напред и да се развиваме.
Колко пъти сме си казвали: „Това не мога? Не е възможно такова нещо!“ Невероятните неща ни спохождат, когато не се отказваме.
Попитали Айнщайн, как е успял да види и открие толкова много неща, а той казал: „Не знаех, че това не може и го направих“.
Може би трябва да направим само една крачка….

Голямата река Амазонка носи толкова огромно количество прясна вода в Атлантически океан, че на няколко километра навътре в океана водата е съвсем прясна и годна за пиене.
Един кораб пътувал от Европа за Южна Америка. Поради силни бури, той бил задържан по пътя, компасът се счупил и корабът загубил посоката, за това бавно започнал да се придвижва напред ориентирайки се по слънцето и звездите.
На кораба били изчерпани всички запаси от прясна вода. Два дена екипажът и пътниците били без вода. На третия ден видели друг кораб. Приближили се на такова разстояние, че да могат да си подават сигнали и веднага предали: „Умираме от жажда“.
„Водата е навсякъде около вас, само си спуснете кофите и си вземете.“ – сигнализирали отсреща.
Полученият отговор изненадал останалите без вода хора, струвало им се, че от другия кораб се шегуват с тях.
Оказало се, че са попаднали на потока от прясната вода, който изхвърля Амазонка и тъй като това е много навътре в океана, те не виждали земя.
Ние хората плаваме в океан пълен с горчива и солена поквара. Няма значение колко голям е този океан, живителната река на Божията благодат се е врязала в него със своите изцелителни и спасяващи от жажда потоци, които дават живот.
Исус Христос е източника, от Който тече изчистващата и освежаваща струя. Искате ли да пиете тази вода на живота даром? Не се колебайте идете при Него и поверете живота си в ръцете Му.