Генерал Гордън по време на престоя си в Горен Египет се нуждаел от слуга. Той си избрал един млад мюсюлманин и му предложил да постъпи при него на работа. Мюсюлманинът отказал. Гордън попитал за причината на отказа му, на което младият човек отговорил:
– Ти ще ме направиш християнин.
Тъй като Гордън се нуждаел от добър работник, му обещал, че няма да му говори за религия и не се заинтересувал от неговия живот преди.
Когато генералът започнал да настоява за съгласието му, мюсюлманинът му казал, че се страхува да не стане християнин в резултат на това, че ще има ежедневен контакт с него.
А животът на генерала е бил по-красноречив и от проповед, дори когато не казвал и дума за религия.
Гордън бил истински пример за действен християнин. Той влияел на другите, като излъчвал новият живот подарен му от Исус Христос. Хората виждали в него изявата на живот изпълнен с любов, мир и доброта…..
Това убеждава много повече от многословието.
Приелият Христос се изпълва с жива вода, която се излива към другите във вид на любов, прошка, милост, милосърдие……
Най- убедителното доказателство за християнството е самият християнин.
Християнството без любов е фалш и лицемерие.

Един богат човек държал в дома си гущер. Той бавно се разхождал из стаите, но човекът се отнасял към него като към част от интериора, не считайки го за живо същество.
Веднъж неволно гущерът одраскал с нокътя си ръката на стопанина. Много го заболяло и гущерът забелязал това.  Когато човекът се разхождал из стаите, гущерът навсякъде го следвал. Съчувствено поглеждал в очите му, сякаш искал да се извини за грешката си. Тогава човекът разбрал, че и това е живо същество, способно да състрадава. Неговото отношение към животното се променило. Гущерът престанал да бъде част от обзавеждането, обикновена мебел.
Но ръката все повече и повече се възпалявала. Гущерът не оставял човека нито за миг, жално поглеждал ту ръката му, ту в очите на мъжа.
Човекът решил да се обърне към лекар. Когато медикът огледал ръката казал:
– Никакво състрадание към такъв гущер. Работата е там, че на върха на ноктите си има отрова. Тя е слаба за да убива мигновено, но действа постепенно. За това и гущерът ходи след жертвата си и чака, кога тя ще умре.

Всеки от родителите в България трябва да разбере това.
През последните 30 години структури, заинтересовани от търговията с деца, заети с преразпределение на демографските маси, са узаконили положението, че родители и деца не са едно цяло. Сега децата принадлежат на някакво абстрактно общество или държава.
Освен това, според конвенцията за кражба на деца подписана през 1980 г. в Хага, децата принадлежат на тази територия, на която са живели през последните три месеца.
Лисбакен, министър по въпросите за децата в Норвегия, не се срамува да каже:
– Аз съм хомосексуалист. Искам всички деца в страната да са като мен.
Той е инициирал държавна програма за провеждане на експеримент. В детските градини била иззета всичката литература от рода на „Пепеляшка“ и всички приказки на братя Грим. Вместо това била написана друга литература. Тя съдържала приказки със заглавия „Крал и крал“, „Дете – гей“…….. В тях принц се влюбва в краля или друг принц, принцесата мечтае да се ожени за кралицата. По закон, на децата трябвало да се четат такива приказки и да им се показват съответни картинки.
Имало и такъв случай. Руски туристи пътували в Нова Зеландия с краткосрочна виза, една седмица, важаща за майка, баща и дете.
Родителите ли се скарали на детето, детето ли силно заплакало, не се знае точно, но от хотела където пребивавало руското семейство се обадили в службата за защита на децата.
Дошли „спасителите“ и взели детето от „родителите- садисти“. Руски дипломати се борили повече от година, за да могат биологичните родители на детето да се видят с него.
Нека защитим децата си от западното „юношеско правосъдие“, което ни се представя под прикритието на „спасяване на деца от алкохолици родители“, който е глобален експеримент, за да се промени пола на нашите деца.
Чудовищен експеримент, който вече е на ход почти 30 години в цяла Европа.

Това момче на снимката се казва Лу Вегнер. Той е на 16 години.
Лу се снима във филми, пее и преди две години по време на снимки решил да поработи като доброволец в приюта за животни в Лос Анджелис.
– Моето сърце се разкъсваше от болка, – казва Лу, – когато виждах тези кучета как плачат в клетките си. Аз знаех, че скоро ще ги приспят…“
Лу станал свидел на това, как един тинейджър обесил кучето си, а друг хвърлял камъни по бременна котка. Той поискал тези „малолетни паразити“ да бъдат отведени в камерата, където „приспивали“ на никого ненужни животни.
Скоро след това Лу основа организация Kids Against Animal Cruelty – „Деца срещу жестокостите към животните“. Сега тази организация наброява 12 хиляди членове и 50 хиляди помощника. Има филиали в много щати.
– Ние сме войни, – казва Лу. – Ние воюваме за правата на животните.
През последните две години, Лу и приятелите му са успели да спасят от евтаназия 20 000 кучета и котки.
– Но толкова много животни „приспиват“ в Америка всеки ден, – с горчивина заявява Лу.
Неговата организация се бори активно срещу така наречената детска жестокост.

Къщата се намираше близо до гората.
В едно прекрасно и напълно обикновено утро Дина тръгна на работа, но на пътеката намери замръзнала катеричка.
Защо го направи и тя не знаеше, но взе животното и като мислеше, че е умряло, хвърли го в дома си.
„Все за нещо ще стане“ – помисли си тя…..
И тръгна на работа. Синът й беше на училище, а мъжа й в този ден щеше да се завърне от командировка.
След час началникът надникна в отдела и казва на Дина:
– Мъжът ти позвъни по телефона и ме попита нещо странно: „Наред ли е жена ми?  Да сте забелязали нещо странно у нея?“ И пожела веднага да се прибереш в къщи.
Оказа се, че катеричката съвсем не е била мъртва, а само замръзнала.
Когато животното се постоплило, решило, че този дом е негов и може да прави каквото си иска. Хапнало от палачинките оставени на масата, а останалите ги разхвърляло наоколо.
Когато вратата на дома се отворил, катеричката се скрила.
Представете състоянието на влезлия мъж, който отсъствал четири дни от дома си, а на масата заварил бележка от жена си: „Скъпи , това е за теб“.
В случая е ставало въпрос за палачинките оставени в чинията на масата, но мъжът от къде да знае това?