Орел полетял от високата скала, насочил се към едно стадо и грабнал едно агне от него.
Завидяла му враната и решила да направи същото.
Със силно грачене се насочила към стадото и се хвърлила към един овен. Заплела ноктите си в руното му, не могла да се издигне и запляскала с крила.
Овчарят като я видял, разбрал какво става. Изтичал и я хванал. Подрязал й крилата, а вечерта я отнесъл на децата си.
Децата попитали:
– Каква е тази птица?
Овчарят казал:
– Това е врана, която се мисли за орел.
Съперничество с хора, които ви превъзхождат, към нищо няма да доведе. А неуспехът предизвиква само смях.

Продавач стоеше зад щанда на магазина и разсеяно гледаше към улицата. Малко момиче дойде до витрината и буквално заби носа си в стъклото. Очите му за искряха от възторг, когато видя каквото търсеше.
То влезе вътре и помоли да й покаже огърлицата от тюркоаз.
– Това е за сестра ми. Можете ли да я увийте красиво? – Каза малкото момиче.
Продавачът погледна с недоверие към детето и каза:
– Колко пари имаш?
Без сянка на съмнение, то извади кърпичката си от джоба и, изсипа всичко съдържащо се в нея и с щастлива усмивка попита:
– Това достатъчно ли е?
В кърпичката имаше само няколко монети. ……. Но момичето с гордост продължи:
– Знаете ли, това искам да подаря на своята голяма сестра. Откакто почина мама тя се грижи за нас, а за себе си не остава никакво време. Днес е рожденият й ден и аз съм сигурна, че много ще се зарадва да получи такъв подарък, много ще отива на очите й.
Мъжът взе огърлицата, влезе в магазина, донесе  специална кутия и я сложи вътре. След това я пакетира и й завърза синя панделка.
– Вземи, – продавачът подаде подаръка на момичето. – И го носи внимателно!
Момичето си тръгна щастливо.
Работния ден свършваше, когато в магазина влезе младо момиче. Тя сложи на тезгяха познатият пакетиран подарък, отворен с развързана панделка.
– Тази огърлица е купена от тук? Колко струва?
– Цената на всеки продукт от моя магазин е поверителен договор между мен и клиента, – каза продавачът.
Девойката продължи настойчиво:
– Но моята сестра имаше само няколко монети, а мънистата са от истински тюркоаз? Сигурно струва много скъпо, а ние не можем да си я позволим!
Мъжът взе пакета, с много нежност и любов възстанови опаковката, подаде я на девойката и каза:
– Тя плати най-високата цена ……. повече, отколкото може да заплати един възрастен. Тя даде всичко, което имаше.
В магазина настъпи тишина. Две сълзи се плъзнаха по лицето на девойката, а ръката, държаща малкия пакет, затрепери от вълнение…….

За съжаление повечето хора не приемат инвалидите. Преструват се, че не ги забелязват, за тях те не съществуват. Ако видят инвалид на пътя много хора гнусливо отклоняват погледа си от него. Това, че тези хора могат да бъдат пълноценни членове на обществото, за това „не може и дума да става“.
Въпреки това се надявам, че този позорен отклик в нашето общество ще изчезне. Днес ви предлагам да започнете от малкото, да не отвръщате очи, а да погледнете смело инвалидите и да узнаете поне една тяхна история. На пълноценността на живота им, съчетан с „неограничени“ физически възможности, много от нас могат да завидят.
Днес ще ви разкажа за един случай, при който явна инвалидност няма, но буди отвращение у околните.
В един прекрасен ден Лизи Веласкес видяла изложено в Интернет видео наречено „Най-грозната жена на света“ с много коментари и гледни точки.
Лесно ще се досетите, че филмът показвал самата Лизи, родила се с рядък синдром, заради който при нея се наблюдава пълно отсъствие на мастна тъкан.
Първият импулс у Лизи бил да се впусне в неравностойна „битка“ с коментиращите и да им каже, какво тя мисли за тях. Но вместо това, тя се стегнала и доказала на целия свят, че не е нужно да бъдеш обезателно красавица, за да вдъхновяваш хората.
Написала е вече две книги и успешно води мотивационни речи.
Такива хора имат невероятна воля за живот и способност да заразяват с нея околните.
Край нас има толкова много хора, които искат някой да ги забележи и когато стане това да не отвръщат очи от тях с ужас или отвращение. Опитайте се да им помогнете, подкрепете ги, те се нуждаят много от нашата любов.

Една жена решила, че никой не я обича. Обидила се на семейството си, събрала си нещата и отишла в неизвестна посока.
Когато синът узнал това, изтичал при баща си:
– Защо пусна майка? Къде е отишла? Ами ако и се случи нещастие? Защо не я задържа? Нима не я обичаш?
Бащата повдигнал бавно глава и казал:
– Можех да я задържа, но душата й ще продължава да се руши.  А сега тя може да намери тази част от себе си, която е загубила в последно време. Не напразно поклонниците отиват към далечни места. По пътя те откриват прости отговори на сложни въпроси, оздравяват и се връщат към себе си. Да обичаш не означава да вържеш някого за себе си. Много по-важно е навреме да го пуснеш…
Минало време и жената се върнала и те дълго живели заедно и им било добре.
За да живееш в хармония, трябва да намериш себе си, да се обикнеш такъв какъвто си и да се стремиш към най-доброто. От себе си никой не може да избяга.

Здравословните проблеми на хирурга Тед Рамел започнали след като му открили доброкачествен тумор на гръбначния стълб.  В рамките на една година той е бил под зоркото око на експерти, но дори и това не помогнало да се спре разрушаването на тумора. След спешна операция, той осъзна, че долната част на тялото му е останала парализирана, но този факт не го спрял и той скоро се върнал на работа.
Парализата била шокираща за него, до тогава цялото си време посвещавал на любимата си работа. Оказало се, че животът му е унищожен, а за плановете си в бъдеще трябвало да забрави. Но скоро след това Рамел решил, че ще направи всичко възможно, за да се върне на работа до операционната маса.
Първите стъпки към това станали ежедневните му тренировки и общението със семейството му, което го отдалечавало от депресията.
След дълги и изморителни тренировки Тед решил да отиде в операционната. Но се появил друг проблем. За да прави операции тялото му трябвало да бъде във вертикално положение, а инвалидната количка не позволявала това.
В наше време има голям набор от помощни технологии за хора с увреждания. Един от тях решил проблема на Тед. Количка с вертикализатор като FS 129 позволява на човек да бъде не само в седнало положение, но също така и във вертикално.
Сега Тед може практически да извършва всички привични за него операции. Чувства се по-свободен независимо от инвалидността си. Много бързо станало ясно, че са се запазили неговите умения и той е оперирал пациенти с патологии на коляното, лакътя и глезена.