Най-нашумялото събитие през 1976 г. в Уганда бил знаменитото „нападение в Ентебе“. Четирима палестинци отвлекли самолет, отиващ от Тел Авив в Париж, през Атина. Те поискали да се освободят 53 палестинци, задържани в Израел и няколко европейски страни. Пилотите били принудени да се приземят в Ентебе.
Амин Дада Иди оказал на терористите гостоприемство. Те слезли от самолета, за да се изкъпят и починат, а заложниците, 258 пътника, били охранявани от войници. Терористите получили от Амин автомати.
На Израел бил предявен двуседмичен ултиматум. Амин отлетял за Мавриций. Заложниците, които не били израелски граждани, били освободени малко по-рано.
Останалите заложници били отвлечени. Тази операция се счита за един от най-блестящите военни операции през последното десетилетие.
В Найроби се приземили три транспортни израелски самолета и група изтребители. А също и два  „Боинг 707“, единият с 23 лекари и две операционни на борда, а другия за щаба.
За 50 минути всичко свършило, заложниците били освободени, а всички терористи и 20 угандски войника били убити в престрелка. Най голямата загуба за Амин било запалването на 11 МИГа – основа на военно въздушните му сили. Всичко се случило толкова бързо, че Амин не могъл да се опомни.
Когато му съобщили за това, той вече отивал на летището. Първите жертви на неговият гняв станали операторите на радарното проследяване. Те били разстреляни на място. След това и други заплатили с живота си.
Особен международен резонанс получили две убийства на Дора Блох 73-годишна жена, имаща двойно англо-израелско гражданство, доброволен превода на преговорите.
По време на хранене, тя се задавила с месо и веднага я изпратили в болницата на Кампала, не разрешили да я придружи синът й, който летял с нея.
Сутринта съобщили на сина й, че ще я изпишат след един ден По време на нападението на Ентебе израилтяните забравили за нея. Но Амин не забравил.
В същата нощ в болницата пристигнали две коли на Държавното изследователско бюро по угандското изменение на релефа.
Дора Блох изчезнала, но не безследно. Нейният труп, изгорен, но не непознаваем, бил намерен на фотографска лента в угандското Министерство на информацията при Джим Парма.
Парма бил хванат на улицата, филма му осветили, а самият него отвели и убили в същата гора Наманде, където той намерил тялото на Дора Блох.

Няма терор и погроми без последствия. Когато се предизвикват военни атаки, саботажи и намеса в живота на един народ, трябва да се помисли и за последствията. Масите винаги могат да се манипулират, но страданието и мъката остават единствено за тях. Разрушенията и унищожаването на хиляди човешки живота и съдби, …. кой е отговорен за това?

Зоомагазин, отдел риби. Девойка разглежда „продаващата се“ там стока. Изведнъж открива екземпляр, която отдавна търси неин приятел. И веднага му звъни по телефон:
– Здравей! Аз съм в аквагалерията. Тук има моли снежинки. Нали си търсеше от тях? От кои искаш? Колко? Тук още и черни има. Да, ще се разберем после. Сега ще ги купя, а ти довечера ще дойдеш да си ги вземеш.
Договориха се и си казаха довиждане.
Вечерта на същия ден тя среща своя познат, който и разказа следното:
– Диди, представяш ли си, поговорих с теб по телефона, а след това гледам колегите едва сдържат смеха си. Питам ги: „Какво се е случило?“ А те и дума не могат да ми кажат. Смеят се не могат да се успокоят. След като се успокоиха цитираха разговора ми с теб, така както са го чули от едната страна:
– Здравей!Отлично! Искам! Много искам! За мен момичета! Двойка! Но по-добре давай три! Не, не само бели! Колко пари? Става! В шест вечерта ще бъда при теб! …..

В една държава живеел един човек, който искал винаги всичко да разбере. Винаги подозирал, че правителството е некоректно.
Когато страната се разтърсвала от терористични атентати, той подозирал, че те едва ли са станали без знанието на правителството. Започнал да говори за това и скоро около него се събрали хора. Така създал своя партия, която станала опозиция на властта.
Воювайки и противопоставяйки се на властта, той забелязал, че по-лошо няма да стане, но тя като е ли се удоволствала от това. Тогава човекът разбрал, че и това бил план на държавата, да си създаде опозиция. Започнал да търси причината. И открил, че властта си пълни джобовете, докато народът си мисли, че тя е замесена в тероризма. Той създал нова партия, изобличаваща корупцията.
И изведнъж започнала гражданска война. Първоначално човекът си мислел, че войната е израз на недоволството на народа от властта, но после разбрал, че и тя е изфабрикувана от същото правителство.
Тогава човекът оглавил антиправителствена войска и с бой превзел президентския дворец. Но когато влязъл в кабинета на президента останал в шок. Зад стола седяло джудже, което никой никога не е виждал. Оказало се, че той управлявал страната и че всички събития, мисли и внушения в народа били от него.
Тогава човекът сформирал кабинет, за да скрие истинския управляващ на страната. Човекът попитал за своите предположения и получил утвърдителен отговор. Сега всички завеси били вдигнати, всички тайни разкрити, всичко било решено и ясно.
Човекът се обърнал и тръгнал към изхода. А джуджето много тихо му прошепнало:
– Няма значение до какво заключение си стигнал, това също е в нашите планове.

Един човек преди да си легне се помолил:
– Господи, изпрати ми сън на праведник!
Когато се събудил сутринта, се оплакал, че през нощта са го измъчвали кошмари.
На следващата вечер решил да опита отново и се помолил за сън на праведник. На сутринта се оплакал от неспокойна нощ.
На третата вечер човекът недоумявайки попитал:
– Господи, молех те за сън на праведник, а ти ми изпращаш ужаси и мъчение!?
Изведнъж чул глас:
– А ти как мислиш, как се чувства праведник, който живее като теб?

Всичко, което се случва в живота ни, колкото и странно да е, делим наполовина. Ако имаме радост празнуваме с приятелите, а когато сме в беда отиваме при майките си.
Заети в работа и обсебени от задължения, ден след ден в потока от суета, забравяме майките си.
Своите болки и обиди делим с майките, но защо само тях …. ?
Сами сме виновни за множество бръчки набраздили челото й, но колко често забравяме да й искаме прошка за всички притеснения и главоболия, които сме й причинили.
Кога за последен път я прегърнахте, целунахте. Дори забравяме да й позвъним, а в днешното забързано време нямаме и минутка да й напишем поне един ред.
Но мама винаги ни обича, каквото и да става няма да ни предаде. Всичко ни прощава и забравя.
Ръце, душа, сърце всичко е дала за теб, осъзнаваш ли това?
Отново тръгваме нанякъде окрилени от нейната любов ….., прости ни, че нямаме време за теб, че не ценим твоята всеотдайност и любов, която не очаква отплата.