Някои казват, че си на толкова години, на колкото се чувстваш. Доста хора остаряват преждевремено, а други остават вечно млади.

Веднъж разговарях с един възрастен човек и ето какво според него показва, че си остарял:

– Когато човек остарее започва да си подремва без причина. Рождество или Нова година не го вълнуват вече. Постояно се тревожи да не забрави нещо. Работи прекалено много. Носи очилата си закачени с връвчица на врата си, но често забравя, че са там. Плаща данъци и разгорещено коментира: „Какво по дяволите правят с парите ми?“ Подозрителни са към децата и техните мотиви. Не се радва  на нищо.

Ако разпознаете някои от изброените белези у себе си, не си мислете, че вече сте остарели. Вероятно това е времено явление, което можете да преодолеете.

Ето празникът е към своя край. Еуфорията свърши. Ядене и пиене смесено с хваление, поклонение и благодарност. Време е човек да си отговори на някои въпроси.

Какво направихме с жертвата на Христос? Нима я превърнахме в ритуално гастрономическа и възползващо се икономическа традиция?

Промени ли се света след смъртта и възкресението на Христос?

Любопитно е, как би изглеждал света ако спазваше учението на Христос? Тогава навярно нямаше да има съдилища, затвори, атентати и войни.

Може ли човек да понесе наказанието за греховете си? Не, не може. За това Божия син пое този товар вместо нас.

Навярно е трудно да повярва човек, че Бог, Творецът на Вселената ни кани да бъдем с Него заедно във вечността.

Ако имате здрав разум трудно ще откажете тази покана.

Планетата ни се нуждае от голям брой „успешни хора“.
Отчаяно се нуждае от миротворци, лечители, реставратори, разказвачи и любящи всичко около тях.
Тя се нуждае от хора, близо, до които се живее добре.
Планетата има нужда от хора с морал цености и любов, които правят света жив и хуманен.
И тези качества имат много малко общо с „успеха“, както се дефинира в нашето общество. И това идва от неразбиране на това, какво точно означава, човек да има успех.
Това не означава всеки да издига себе си над другите, а да ги подкрепя и да им помага. По-благородно е човек да дава, отколкото да взима!

Молитвата е като дишането. Тя е нещо без, което не можем и ни учи на много неща.

Една вечер Спърджън проповядвал в Лондон за подвига на дякон Стефан. Някой от публиката му подвикнал подигравателно:

– И какво е направил Бог за Стефан, като са го убивали с камъни?

– Как какво? – учудил се Спърджън. – Помогнал му е да се помоли за обвинителите и убийците си с думите: „Не им считай това за грях“.

Известният майор Андре рискувал сигурността на младата американска нация чрез прибързани и злополучни“предателски действия“. за това той бил осъден на смърт.

Маршал казва за подписването на тази смъртна присъда, подписана от Вашингтон:

– Може би няма случай в живота на главнокомандващия, когато да се е подчинил с по-голяма неохота на суровите заповеди на дълга и политиката.

Дабни отбелязва, че страданието на Вашингтон към Андре е „истинско и дълбоко“ Той е имал пълната власт да го убие или да го остави жив.

Защо тогава е подписъл смъртната му присъда?

Дабни обяснява:

– Волята на Вашингтон да подпише смъртната присъда на Андре не произлиза от това, че състраданието му е повърхностно или престорено, а от факта, че разумно е уравновесено от комплексни висши решения …. на мъдрост, дълг, патриотизъм и морално възмущение.

Представете си, че Андре има защитник, който чува думите на Вашингтон:

– Правя това с най-голяма неохота и желание..

Тогава защитникът би казал:

– Щом си върховен в тази ситуация, ти имаш пълната физическа възможност да оставиш тази писалка. Но по по подписването на тази заповед ще разберем, , че съжалението ти е лицемерно.

Съжалението е истинско, но е възпрепядствано от по-висш мотив. Вашингтон е имал служебната и физическа власт да освободи престъпника, но не е имал одобрението на собствената си справедливост.

По същия начин стоят нещата и с Бога. Божията безкрайна мъдрост направлява цялата му воля, ръководи и хармонизира, без да подтиска всичките действени закони.

Той иска всички човеци да се спасят и да им бъде простено за всеки грях, защото ги обича, но той не може да пристъпи това, което е постановил. „Заплатата за греха е смърт“. Единственото разрешение на въпроса е кръсната смърт на Исус. Приемането с вяра на това, което Божия Син  е направил за нас ни спасява.