Възрастна монахиня отишла на гости при свои роднини, които живеели в богата и успяваща страна. Те й показали всички забележителности и прекрасни места в страната си.
Веднъж монахинята видяла просяк на улицата и му дала една монета. Един от близките й казал:
– Скъпа, ние тук никога не даваме милостиня на бедните, защото нашата страна е богата и в нея всички могат да живеят добре. Нямаме безработица. Просто този човек не желае да прави нищо.
На това монахинята отговорила:
–  Мислил ли си някога за това, че чрез поставения тук, в тази страна и на тази улица просяк, Бог изпитва състраданието и добротата ти?
Роднините на монахинята спрели, а след това се върнали и дали пари на просяка.

Психиатър дошъл при един мъдрец и го попитал:
– Как се справяш с неврозите?
– Аз се освобождавам от тях.
– Но как го правиш?
– Вместо да решавам проблема, унищожавам този, който го предизвиква.
– Как мога да убия своето его?
– Премести се от затвора на своите мисли в света на усещанията, – казал мъдрецът.

Влюбчивостта се въртяла около Любовта с възхищение и непрекъснато повтаряла:
-О, Любов! Мечтая да бъда като теб!Ти си много по-силна от мен.
Любовта замислено поклатила глава:
– А ти знаеш ли в какво се състои моята сила?
– Твоят сила е в това, че ти си най-важното нещо за хората.
Любовта въздъхнала и погалила по главата Влюбчивостта.
– Ти не си права, скъп моя! Аз умея да прощавам и това ме прави силна.

Сократ забелязал, че Алкивиад се хвали със своето богатство, особено с принадлежащата му земя.
Завел го веднъж в Атина, където се съхранявали карти с изображенията на цялата земя. Предложил му да намери на една от тях Атина.
Когато младежът намерил исканото, Сократ го помолил:
– Сега ми покажи владенията си.
– Тук ги няма, – казал Алкивиад.
– Погледни, – казал Сократ, – ти се гордееш с това, което е съвсем малка част от земята.

Някога Настрадин Ходжа бил съдия. Веднъж при него дошла една жена, която водела сина си.
Тя казала:
– Това момче яде твърде много захар и аз не мога да го отуча от тази привичка. Моля те, забрани му официално, да не яде много захар, защото то не ме слуша.
Настрадин й казал да дойде след една седмица, а когато тя дошла, отложил решението си с още една седмица,
След което казал на момчето:
– Забранявам ти да ядеш много бучки захар на ден.
Жената го попитала:
– Защо ти трябваше толкова много време, за да му кажеш това?
Настрадин отговорил:
– Преди да заповядам на някого да намали консумацията на захар, трябваше да проверя дали самият аз мога да го направя.