Майката пак е притеснена. Тези нейни синове, постоянно и устройват поредица порции от „радост“.
Виждайки, че големият ѝ син се мотае още в стаята си, му кресна:
– Петре, ако закъснееш за обяда, ще мълиш през цялото време.
Разбира се пак закъсня.
Той плахо повдигна очи и  едва каза:
– Мам …
– Нито дума повече!
Детето се опита да привлече вниманието ѝ:
– Там ….
Вече на предела на силите си тя го погледна заплашително, а гласът ѝ отекна като плесница:
– Мълчи!
След приключване на обяда, майка се обръща вече по-спокойно към сина си:
– Какво искаше да ми кажеш?
– Пълна тъпотия, – изригва като вулкан момчето. – В стаята брат ми пълни чорапите на татко с майонеза ….

Тръгна слух из гората, че след месец ще настъпи края на гората.
И …. започна се. Зверовете зарязаха делата си, не чистят домовете си, на лов не ходят.
Лисиците и вълците ходят гладни и не хранят децата си. А защо им е, нали скоро идва края на гората?
Катериците по същата причина не събират зимнина…..
Но мина месец, след него втори, а гората си стои такава, каквато си е.
Разбраха животните, че нищо няма да стане, но зимата е вече на прага. Искаха да намерят виновния, но къде да го търсят?
Трябваше някак си да се приготвят за зимата.
Така и настана края, не на гората, а на тези, които живееха в нея.

На един човек, който смятали за много добър като оратор казали:
– Твоето красноречие не може да се сравни по ефективност и лаконичност с изказванията на Майстора.
Той прекарал една седмица при човекът, от чието красноречие се възхищавали останалите. Разбрал неговата тайна, а на останалите обяснил:
– Когато Майсторът говори неговите думи пораждат тишина. Уви, моята реч предизвиква размисъл.

Млада двойка синигери си свила гнездо. Женската излюпила три прекрасни птиченца. Те били толкова красиви, че майка се привързала силно към тях. Цял ден майката и бащата отлитали да търсят храна за своите питомци.
Близо до тях имало гнездо със скоро излюпили се пиленца. За тях също се грижели родителите им.
Минало време, пиленцата пораснали и веднъж синигерката чула, че става нещо страшно в съседното гнездо. Майката избутвала от гнездото малките, безпомощни пиленца. Те падали стремглаво надолу, но по чудо оставали живи.
„Колко е безжалостна съседката. У нея няма достатъчно любов и доброта, – помислила си синигерката. – Аз никога така безжалостно няма да постъпя“.
Опустяло съседното гнездо. Излетели всички по работите си. А синигерката продължавала с много любов да се грижи за своите вече пораснали птиченца. Тя по цял ден летяла, за да намери храна на „малките си“, които били вече по-големи от нея. Бащата ги оставил и си създал друго семейство. На синигерката ѝ било тежко и обидно, но любовта към децата ѝ стопявала горчивите обиди, давала ѝ сили…..
Така продължило до есента, когато духнал вятър и съборил малкото гнездо с големите си обитатели. Те силно се ударили, падайки на земята. Крилата им не помогнали да се смекчи удара, тъй като били слаби, а птиченцата били големи. Когато преминала болката им, те опитали да полетят, но не могли и само викали:
– Мамо! Мамо!
Чувайки това силно изплашено чирикане дошла котката. Птиченцата не могли да се спасят, защото не се научили да летят.

Котка хванала петел и искала да го изяде под благовиден предлог. Първо го обвинила:
– Само притесняваш хората с кукуригането си и не им даваш да поспят, оше преди да се е разсъмнало .
Петелът се защитил:
– Но аз ги будя за ежедневната им работа.
Котката не се отказала и продължила с нападките си:
– Противно на природата, оплождаш и майка си и сестрите си.
Петелът се оправдал:
– Но това го правя в полза на собствениците, старая се те да получат повече яйца.
Тогава котката не издържала и изкрещяла:
– Ти какво си мислиш, че твоите извинения ще ми попречат да те изям?
Когато лош човек  реши да направи зло, той ще го направи по своя си начин, не под благовиден предлог, така направо.