В една държава вярвали в провидението. Те имали такъв обичай, на всеки осъден на смърт му предлагали да тегли жребий. В торба слагали две листчета. На едното пишело „живот“, а на другото „смърт“. Ако човекът изтеглел първото от тях, бил помилван.
Така за всеки осъден имало надежда до последния момент, а съдията бил допълнителен глас „свише“ за или против взетото решение.
Случило се така, че един мъж успял в работите си и бизнесът му процъфтявал. И както често се случва се появили хора, които му завидели. Те го наклеветили. Мъжът бил задържан и бил осъден на смърт.
Знаейки, че осъденият има шанс за спасение зложелателите му откраднали лисчето, на което пишело „живот“ и сложили друго с „смърт“. Така подсъдимият нямал никакъв шанс, защото и на двете лисчета в торбата щяло да пише „смърт“.
Приятели на осъдения научили за това и го предупредили. Посъветвали го да каже на съдията да провери лисчетата преди да тегли жребия, но той само се усмихнал и нищо не направил. Приятелите му решили, че си е загубил разсъдъка.
На следващия ден мъжът изтеглил лисче от торбата, но никой не можал да го прочете, защото той веднага го глътнал без да го погледне. На съдията друго нищо не оставало освен да погледне в торбата и тъй като там било листчето със „смърт“, заключил, че посъдимият е глътнал това за „живот“. Така човекът бил спасен.
Ако вие живеете живот, за който никой не може да ви завиди, няма да имате врагове, но ако живеете добре и успявате, винаги ще се намери някой, който да ви завиди.
Талантливият човек винаги ще има врагове и зложелатели, само защото те не притежават неговия талант.

Една стрида се оплакала на съседката си:
– Ако знаеш каква непоносима болка  дълбае вътре в мен. Чувствам, че в мен расте нещо тежко и кръгло. Не знам къде да отида!
– Хваля небесата и морето, че аз не чувствам никаква болка. Грешно е да се оплакваш. Аз имам отлично здраве, – самодоволно и надменно казала втората стрида.
По край тях пропълзял рак. Заслушал се в разговора на двете стриди и казал на тази, която от нищо не се оплаквала:
– Така е, здравето ти е отлично, но страданието поради, което търпи твоята съседка е перла с рядка красота.

Един учител умирал. От време на време идвал на себе си и виждал до себе си любимия си ученик.
– Защо не си тръгнеш? Аз така или иначе умирам.
– Не мога, учителю.
– Защо не можеш?
– Защото ти си светлината на моя живот.
Учителят въздъхнал:
– Нима толкова съм те заслепил, сине мой, че отказваш да видиш собствената си светлина?

Веднъж едно семейство, мъж и жена, попитали един мъдрец:
– Как правилно да възпитаваме и отглеждаме децата си?
В отговор те чули древна еврейска мъдрост:
– Не ограничавайте децата си в границите на своите знания, защото те са родени в друго време.
Децата ни трябва да усвоят не само това, до което сме достигнали, но е необходимо да продължат напред. На тях е дадена по-голяма мярка на познание.

На едно момче възрастните често задавали въпроса:
– Какъв искаш да станеш?
Но момчето никога не отговаряло. Веднъж баща му решил да разбете причината синът му да не отговаря на този въпрос.
– Защо не отговаряш, когато те питат какъв искаш да станеш? Нима това не е важно за теб?
– Не разбирам, – казало момчето, – защо ме питате. В края на краищата, аз вече съм.