Един човек бил голям пияница и често посещавал кръчмата. Но една сутрин в него се пробудила съвестта и той започнал да се моли:

– Прости ми, Господи!….

Това се случвало от година на година. Сатана наблюдавал това, накрая не издържал и попитал Бога:

– Този човек греши и се покайва, след това отново греши и Ти всеки път, след всичко това, приемаш покаянието му?

Бог отговорил:

– Ако ти, сатана, си готов с радост да го приемеш след всеки грях, то колко повече, Аз след всяко негово покаяние. Това е така, защото Моята милост е много по-голяма.

 Подарили на дивана малка възглавница – мисъл. От тогава, който и да дойдел в къщата, той на всички казвал:

– Аз си имам мисъл.

И всички започнали да смятат дивана за мъдър.

Даже, когато разбрали, че цялата му мисъл е една възглавница, много от тях не изменили мнението си.

Колко велика е силата на навика!

Ученик попитал учителя си:

– Какво трябва да направя, за да разбирам Бога?

– Божественото не може да се постигне с действие, – отговорил учителят. – За това е нужно да виждаш.

– Тогава какъв е смисълът на действието?

– В това, да изразиш божественото, а не да го разбереш.

Един войник попитал местния мъдрец:

– Бог приема ли покаяние?

Мъдрецът отговорил:

– Кажи ми, скъпи, ако наметалото ти се скъса, ти изхвърляш ли го?

– Не, – казал войникът. – Ще го зашия и пак ще го нося.

Тогава мъдрецът му казал:

– Ако ти щадиш толкова своята дреха, колко повече Бог, нима Той няма да пощади своето творение?

И войникът си тръгнал с радост в сърцето.

Съблазнила младата шума корените на старата бреза:

– Да знаеш колко е лесен живота във въздуха.

Изпълзели корените от родната земя.

И …..

Изсъхнали във въздуха, заедно със листата.