През лятото на 1940 г., по време на „Битката за Британия“, германците се опитали да спечелят контрол във въздуха и цял месец в небето над Ла Манша се водели жестоки сражения.

Британците претърпели жестоки поражения и се загрижили за жизнеността на самолетите си.

Те се съветвали с върналите се от полет пилоти, гледали, къде най-често имало пробойни от куршуми и там добавяли броня, но това не помогнало за намаляване на загубите.

Тогава се явил един специалист, който казал:

– Ако сто самолета се завръщат с пробити крила, следва, че дупките в крилата не са толкова опасни. Но ако между тях няма нито един, на когото е пробит резервоара за горивото, следва че самолет с дупка в резервоара няма да се върне.

И когато започнали да добавят броня на места, където нямало дупки, загубите рязко намалели.

Учител научил, че негов ученик се стремял настойчиво да добие нечия любов.

– Не настоявай за любовта на някой, така няма да я получиш, – казал учителят.

– Но защо?

– Какво правиш, когато чупят вратата ти неканени гости, когато крещят, удрят по вратата, настояват да им отвориш и скубят косите си, защото не им отваряш?

– По-здраво я подпирам.

– Не чупи вратите на чуждите сърца, защото те още по-здраво ще се затворят пред теб. Стани желан „гост“ и пред теб ще се отвори всяко сърце. Просто обичай хората. Любовта, колкото малка да е и незабележима, е този ключ, който може да отвори вратата на всяко сърце, даже и това, което отдавна не се е отваряло.

Основното нещо е любовта да е искрена, а не фалшива. Вземи пример от цветята. те не гонят пчелите, а им даряват нектар, привличайки ги към себе си. Любовта е нектар, който привлича хората.

Един човек бил голям пияница и често посещавал кръчмата. Но една сутрин в него се пробудила съвестта и той започнал да се моли:

– Прости ми, Господи!….

Това се случвало от година на година. Сатана наблюдавал това, накрая не издържал и попитал Бога:

– Този човек греши и се покайва, след това отново греши и Ти всеки път, след всичко това, приемаш покаянието му?

Бог отговорил:

– Ако ти, сатана, си готов с радост да го приемеш след всеки грях, то колко повече, Аз след всяко негово покаяние. Това е така, защото Моята милост е много по-голяма.

 Подарили на дивана малка възглавница – мисъл. От тогава, който и да дойдел в къщата, той на всички казвал:

– Аз си имам мисъл.

И всички започнали да смятат дивана за мъдър.

Даже, когато разбрали, че цялата му мисъл е една възглавница, много от тях не изменили мнението си.

Колко велика е силата на навика!

Ученик попитал учителя си:

– Какво трябва да направя, за да разбирам Бога?

– Божественото не може да се постигне с действие, – отговорил учителят. – За това е нужно да виждаш.

– Тогава какъв е смисълът на действието?

– В това, да изразиш божественото, а не да го разбереш.