Случайно яйце на орел се оказало между другите яйца в една ферма. След известно време заедно с другите пиленца на света се появил и младия орел.
Минало време и покрилото се с пера пиленце почувствувало желание да лети. То попитало майка си:
– Кога ще се науча да летя?
Бедната кокошка, тя дори не осъзнавала ,че не може да лети. Нямала представа как другите птици учат малките си да летят.  Трудно й било да признае незнанието си, за това казала:
– Още е рано момчето ми. Ще те науча, когато станеш готов.
Минали месеци и младия орел започнал да подозира, че майка му не може да лети.. Но той не се решавал сам да полети, тъй като това безумно желание да полети било в противоречие с благодарността, която изпитвал към птицата, която го е отгледала.

Веднъж един човек се разхождал с един лъв. Те спорили, кой е по-силен от двамата. Лъвът с примери доказал своята сила.
Изведнъж човекът вдигнал поглед и видял статуя. Тя изобразявала юноша хванал за гърлото лъв.
Човекът силно се разсмял и посочил статуята на спътника си. Лъвът я погледнал и спокойно казал:
– Ако сред лъвовете имаше художници и скулптори, то на статуята щеше да се вижда как лъва е захапал гърлото на човека.

Младеж се обърнал към учителя си:
– Вие ни разказвате истории, но не ни обяснявате, как да ги разбираме.
Учителят отговорил:
– Ще ви хареса ли, ако някой купи праскова, изяде я пред вас и ви остави само обелката й?

Един човек решил да тръгне по пътя на истината. Отишъл при един учител и изявил желанието си:
– Повече от всичко в този свят искам да вървя в пътя към истината.
Учителят му отговорил:
– Защо не, само че трябва да приемете две условия. Първо, вие ще правите това, което не искате. Второ, няма да можете да правите това, което искате.
Именно „искането“ стои между човека и пътя към истината.

Много отдавна живял един свят човек. Благоухание от него достигнало до небето. Веднъж ангелите помолили Всевишния да направи подарък на този човек. Господ се съгласил, но първо поръчал на ангелите да разберат, какво иска самият той.
Слезли ангелите и попитали човека.
– Господ е решил да ти направи подарък, но преди това иска да знае какво искаш.
Светецът отговорил:
– Нищо не искам. Всичко, което съм желал е вече станало. Ако Бог е милостив да ми позволи да Го позная повече, нищо друго не искам.
Неговите думи направили голямо впечатление на ангелите.
– Искаш ли само с едно докосване болни да оздравяват?
– Не, нека Бог прави това.
– Да ти подарим такова красноречие, че когато заговориш грешниците да се каят.
– Аз се моля грешниците да се покаят, но тяхното покаяние е дело на Бога, а не на слабия човек.
– Ти със своите добродетели ще привлечеш хора към себе си и така те ще славят Господа.
– Но, тогава аз ще отвлека тези хора от Господа….
– Не можем да си тръгнем без да ти подарим нещо.
Светеца се оказал в затруднено положение.
– Няма какво да искам.Но ако е толкова необходимо и вие не можете да си тръгнете без да сте направили нищо, бих искал да правя добро, но без да зная за него.
– Добре, – зарадвали се ангелите, – където падне сянката ти, тя ще изцелява и възкресява.
– Бъдете добри към мен и ми окажете още една милост. Направете вратът ми неподвижен, за да не мога да се оглеждам и да виждам делата на сянката си.
Ангелите били потресени, но се съгласили. Милостта била оказана.
Вратът му станал неподвижен. Той ходил по света и там където се докосвала сянката му, увехналите цветя разцъфтели, изсъхналите ручеи се напълвали с вода, зеленина покривала пустинята, сълзите изсъхвали и се раздавал весел смях, радост преизпълняла сърцата….