Един боклукчия минал край един магазин, от който се разнасяла силна миризма на  парфюм. Изведнъж загубил съзнание и паднал на тротоара. Дошли хора и го пръскали с ароматизирана вода , за да го върнат в съзнание. Но от това му станало още по- лошо.
Минал от там човек, който по-рано също събирал боклук. Той веднага разбрал, какво се е случило и поднесъл към носа на припадналия нещо, което миришело отвратително.
Боклукчията изведнъж дошъл на себе си и радостно възкликнал:
– Ето, това е истинскот ухание.!

Веднъж при Соломон дошъл един уважаван гражданин, за да се наслади на рибите, които свободно плували в бесейна и казал:
– Аз съм объркан! Всеки ден от живота ми е подобен на предишния, не разграничавам зората от залеза и не търся повече щастието.
Соломон се замислил и казал:
– Много мечтаят да бъдат на твое място, да имат твоята къща, твоята градина и твоите богатства. За какво мечтаеш ти?
Човекът казал:
– Първоначално исках да се отърва от робството, после мечтаех моята търговия да носи големи печалби. А сега аз не зная за какво да мечтая.
Тогава Соломон казал:
– Човек, който няма мечти е подобен на рибите, които плуват в това езеро. Всеки ден за тях прилича на следващия. Те не различават залеза от зората и не търсат щастие.. За разлика от рибите ти сам си се затворил в своето езеро. Ако твоя живот няма никаква цел, ти всеки ден ще се прибираш в дома си и умирайки ще разбереш, че си живял напразно. Ако имаш цел, всеки път, когато правиш крачка напред ти ще се изпълваш с ентусиазъм и страст за живота.
Човекът  се намръщил и казал:
– Това означава ли, че като достигна една цел, трябва да си потърся нова? Когато се изпълни една моя мечта нима трябва да си мисля за друга? И всичко това ще ми помогне ли да стана щастлив?
– Да, –  казал царят.

Мобилния телефон на лъва звъни. Той го взима и казва:
– Да, мила, скоро ще си дойда. Какво правя ли? С бика пием бира. Кога ще свършим ли? Ние почти свършихме, идвам след няколко минути. Какво да купя? Да, добре, непременно. Всичко ще купя!
Лъвът оставя телефона, а бикът се смее:
– Жена ти звъни, а ти веднага:“… да, да, идвам,… всичко ще купя. Не можеш ли да удариш с юмрук по масата и да кажеш: „Аз съм мъжът“.
А лъвът му казва:
– Братко, не се лъжи! Жена ти е крава, а моята е лъвица!

Много отдавна съществувало необикновенно село.  То се намирало на добро място, но имало голям проблем. В селото нямало вода, освен когато валял дъжд. За да се избавят от проблема старейшините решили да подпишат договор за ежедневна доставка на вода.
Двама човека изявили желание да се заемат с тази дейност и старейшините подписали договор с тях. Те предвидили, че състезавайки се по между си ще се намали цената на водата и снабдяването с нея ще е винаги осигурено.
Първият мъж, с когото сключили договора се казвал Ед и веднага се захванал за работа. Купил две еднакви кофи и започнал да носи вода, бягайки по пътеката към езерото, което се намирало на километри от селото. Той веднага започнал да печели пари. Работел от сутрин до вечер, напълвайки две големи баки с вода, като носел от езерото вода само с двете кофи. Всяка сутрин той трябвало да става рано, за да се убеди, че има достатъчно запаси от вода за нуждите на хората от селото. Това бил тежък и изморителен труд, но човекът се чувствал щастлив, нали печелел пари.
Другият мъж, получил договор от старейшините се наричал Бил. За известно време, той изчезнал от селото. Ед се радвал, защото нямал съперник и той получавал всичките пари за снабдяването с вода.
Бил си съставил план, основал малка корпорация, намерил четирима инвеститори и назначил президент на компанията. След месец той се върнал в селото и довел няколко строителя и един инженер. За година тази група построила мощен, неръждаем водопровод, който съединил езерото със селото.
При откриването Бил обявил, че неговата вода е по-чиста от тази на Ед. Той знаел за оплакванията на хората, че водата доставяна от Ед е мръсна. Бил обявил, че прясна вода ще има през всеки час на денонощието и това ще става през всичките дни на седмицата. Ед доставял вода само в работните дни на седмицата. След това Бил казал, че цената на водата ще намали с 75%, но това няма да влоши нито качеството, нито доставката. Хората одобрили всичко казано и отишли да видят водопроводния кран поставен в края на водопровода.
За да успее Ед също намалил цената с 75%. Купил още кофи, снабдил ги с весла и започнал да носи по четири кофи наведнъж. За да обслужва по-добре съселяните си той наел двамата си синове да работят през нощта и в почивните дни.
Когато синовете му отишли да учат в града, той им казал:
– Бързайте по-скоро да завършите обучението си, защото този бизнес в бъдеще ще принадлежи на вас.
Но синовете избрали друг път и не се върнали на село. Ед наел работници, но те искали по-високо заплащане. От там започнали и проблемите. Работниците искали повече пари и да носят само по една, а не по четири кофи.
Бил разбрал, че не само това село се нуждае от вода. Така той започнал да доставя вода в околните села за населението. Продавал евтино, качествено и бързо доставял суровината.
Бил живял щастливо в продължение на много години. а Ед работил усилено до края на живота си и постоянно имал финансови проблеми.

Веднъж двама ангели говорили за ума и вярата.
На интелигентения човек му е по-лесно да вярваш в Бога. Той разбира, че вселената не е възникнала от само себе си, – казал единият ангел.
– Напротив, умните хора, понякога си мислят, че вяра не им е нужна, че човек може да направи всичко сам, – не се съгласил другият ангел.
Накрая решили да отидат на земята и да видят кой е прав.
Попаднали на честването на един виден лекар, който открил чудесно лекарство против слепотата. Всички се радвали за чудното средство. Единият от ангелите попитал учения:
– Кажете, в това откритие помогна ли ви вярата в Бога?
– Помогна ми вярата в собствените сили, а не в Небесните, – отговорил ученият.
– В живота има моменти, когато човек извиква: „О, Боже, помогни ми!“ Вие така ли направихте? – заинтересувал се ангелът.
– Мъдрият човек ще действа, а няма да вика към Небесата! – казал лекаря.
– Мисля, че на умния човек, му е много по-нужен Бог, за да не си помисли, че всичко знае, –  възразил ангела, но ученият не го слушал.
– Виждаш ли умът пречи на човека да вярва в Бога, – въздъхнал вторият ангел.
–  Почакай малко – помолил първият ангел.
Скоро ученият получил изгодно предложение за производството на новото лекарство, но изведнъж открил, че записките му са изчезнали. Никакви следи от взлом нямало и крадеца не успели да хванат.
Лекарят бил отчаян и възкликнал:
– О, Боже, помогни ми! Аз толкова много работих, нима всичко е било напразно?
Ангелите знаели, че крадецът е влязъл през прозореца и е скрил драгоценния ръкопис на дървото. Те се превърнали в птици, кацнали върху записките и запели. Ученият забелязал птиците и невярвайки на очите си, едва успял да промълви:
– О, Боже!О, Боже…..