Един шивач имал страст да си изрязва доста големи парчета плат и други тъкани, които му донасяли клиентите. Съвестта не могла да оправдае действията му, но той не слушал вътрешния си глас и продължавал все така.
Веднъж сънувал, че стои пред Върховния съдия. Той опитвал да се защити като казал:
– Аз съм честен човек и на никого не съм причинил зло.
Но изведнъж пред него се развяло огромно знаме, състоящо се от всички парчета тъкани, които той е взел от клиентите. Тогава той навел глава и повече не казал нищо.
Блед и развълнуван разказал на сутринта страшния сън на учениците си. Помолил ги:
– Когато видите, че имам желание да отрежа парче плат за себе си, напомняйте ми какво съм видял в съня си.
Минало много време. Шивачът все още бил под влияние на съня и на учениците му не им било нужно да му напомнят за него.
Но за беда един от клиентите изпратил скъпа чудесна материя. Съблазънта била голяма и шивачът не устоял. Напразно учениците му напомняли за страшния сън.
– Млъкнете, – казал шивачът, – аз отлично си спомням, че на това знаме нямаше такава материя.
Бедния човек! Той се стараел да убеди съвестта си и оставал във хватката на изкушението.
Съвестта е тихия глас на Бога, нравственото съзнание, моралното усещане у човека, вътрешното разбиране за добро и зло. Това е съкровеното място у човека, в което той одобрява или осъжда всяка постъпка, определя качеството на всяко действие.Тук се заражда чувството подбуждащо към истина и доброта, отвращава от лъжата и злото.
Съвестта е най-добрата нравоучителна книга, която притежаваме. В нея често трябва да се заглеждаме. Нашата съвест е непогрешим съдия, докато не я убием.

Един мъдрец си помислил: „Защо толкова низко оценявам мъдростта си? Ето всеки човек може да дойде при мен за съвет и просто да се наслади на разговора с мен. Какво правя? За мъдростта ми нека си плащат“.
Дал обявление, че еди кой си мъдрец е готов да беседва със всеки за 10 жълтици.
Друг мъдрец чул това и си казал: „С какво аз съм по-лош?“ И дал също обявление, че е готов да беседва с хората, но само срещу заплащане.
Веднъж първият мъдрец вървял по улицата и с него били учениците му. Те срещнали втория мъдрец също обкръжен от ученици.
„Сега, – помислили си хората, – ние ще се насладим на беседите на двамата мъдреци. Техните думи имат стойност на злато“.
Но двамата мъдреци изобщо не отворили уста. Алчността ги победила.

Един ученик попитал учителя си:
– Сега съм началник на отдела по продажбите. Искам да знам какво да направя, че моите продавачи да работят добре.
– Добре? –  попитал учителя.
– Имам в предвид  да бъдат успешни. Понякога се занимавам с един или друг от тях, но другите продължават да работят лошо.
Учителят накарал ученика си да разкъса меката възглавница, която лежала на дивана и да му донесе едно перо. Ученикът бързо се справил със задачата.
– Погледни, – казал учителя, слагайки перцето на дланта си, а след това духнал силно срещу него.
Перцето подскочило и се устремило напред.
– Създавай вятър, – казал учителя.
Важното е да се създаде благоприятна среда,а не да се набляга на всеки малък детайл от работата.

Вървели двама души по пътя. Те носели на гърбовете си по един чувал с камъни. На единият в чувала имало едри камъни с остри върхове, а на другия камъните били по-меки. Пътят бил дълъг и камъните в чувалите непрекъснато се тресели.
Чувалът на първия не издържал, защото едрите камъни не си отстъпвали по острота и го съдрали. А чувалът на вторият стигнал цял и невредим до местоназначението, тъй като меките камъни от тресенето се триели един от друг и станали заоблени.
Така е и с всяко младо семейство. Когато си отстъпват и се адаптират един към друг те изграждат и запазват семейството, но когато настояват на своето го разрушават.
Даже и чувалът да се закърпи и камъните да се поставят обратно, макар и да се търкат и оформят, то чувалът цял няма да бъде никога.

В град Радин имало mikvah, място с вода използвано за пречистване и измиване. През зимата го загрявали, като доливали вряща вода от отделен резервоар, под който имало запален огън.
Веднъж Хафец Хаим дошъл  и попитал, дали в mikvah е топла водата. Балан му казал, че току що е долял вода от резервоара.
Но водата била студена. Хафец Хаим попитал какво не е наред. Балан посочил резервоара. Хафец Хаим пробвал водата в резервоара. Тя била топла.
Равинът обяснил, ако в резервоара водата е гореща в  mikvah ще бъде топла, а ако в резервоара водата е топла в  mikvah ще си остане студена.
Така е и с възпитанието. Човек трудно ще стане по-добър, от тези, които са около него.