Учениците не разбирали, защо учителя им одобрява идеята за религиозното възпитание на младежите.
Веднъж го накарали да обясни гледната си точка.
Той им казал:
– Ваксинирайте юношата и ще го спасите от истинско заболяване, когато стане по-възрастен.

Индустриалец, който произвеждал обувки, решил да разшири пазара си и да продава повече обувки.

За целта той изпратил в африканските страни двама експерти. Те трябвало да проучат пазара и да направят необходимите изводи.

След известно време пристигнал факс от единият експерт: „Бързам да ви съобщя, че на пазара е безнадеждно! Тук всички ходят боси!“

Малко по-късно дошъл втори факс от другият експерт: „Бързам да ви информирам, че пазара е великолепен! Тук всички ходят боси!“

Веднъж един писар пожелал да си има злато. Станал рано сутринта, облякъл се, сложил шапката на главата си и тръгнал към пазара.

Отишъл право при среброменителите, грабнал колкото можел злато в ръката си и побягнал.

Пазачът го хванал и му казал:

– Как можеш да крадеш чуждо злато, виж колко хора има наоколо?

– Когато го взех, никого не забелязах, виждах само златото, – отговорил писаря.

Един ученик попитал своя наставник:
– Учителю, какво би казал, ако узнаеш за моето падение?
– Ставай!
– Ако това се случи пак?
– Стани!
– И колко ще продължи това? До кога ще падам и ще ставам?
– Ще падаш и ще ставаш, докато си жив! Този, който падне и не стане, е мъртъв.

В навечерието на Нова година учителката помоли третокласниците да напишат какво биха искали Дядо Мраз да им подари. Когато учителката се прибра в къщи, седна да провери писмените работи на децата. Една от тях много я разстрои. Тя няколко пъти прочете писмото. Не не търсеше грешки. Сега за нея те нямаха никакво значение. В стаята влезе мъжът й.
– Какво се е случило, скъпа, та си така разтревожена?
– Ето, прочети, моля – и тя подаде на съпруга си тетрадката.
„Дядо Мраз, не искам много от теб. Миля те да ме превърнеш в телевизор. Много ми се иска родителите ми да се събират вечер пред мен и да ме слушат без да ме прекъсват. Когато татко се върне от работа, да ме попита какво ново е станало в живота. А на мама, когато й е тъжно, да идва при мен. Искам да ми се радват, както на новия телевизор, който заема цяла стена у дома. Е, мога да се поотместя, за да има място и за една малка елхичка. Искам известно време да поживея като телевизор.“
– Бедното дете….нима има такива родители? – възмути се мъжът на учителката.
Жената вдигнала глава ипогледна мъжа си с очи пълни със сълзи:
– Скъпи, това е написал нашия син….