Един евреин дошъл при Дов Бер и му се оплакал, че го притесняват нечисти мисли и лоши фантазии, а това му пречи да мисли за добрите и свети неща.
Дов му казал:
– Трябва да отидеш при равин Зеев.
Щом трябва, така и ще направи.
Равинът Зеев държал една страноприемница недалече от града, в едно село. Когато евреинът се добрал до там било вече нощ. Като гост той почукал, но никой не му отворил. Така той останал под едно дърво цяла нощ.
На сутринта страноприемницата отворила врати. Евреинът влязал и следвайки съвета на проповедника поискал да остане няколко дни.
През всичкото това време равинът Зеев нищо не му казвал, нито го питал нещо. Нито мъдри съвети, нито сурови наставления. Евреинът през цялото време си мислил: „Защо ме изпрати тук?“
И тъй като не се надявал да получи отговор, той решил да се прибере в къщи. Стоейки на прага на вратата, той казал на равина:
– Проповедникът ме изпрати при вас, но и аз не знам защо.
Равинът Зеев казал:
– Ще ти кажа защо. За да разбереш, че когато човек е стопанин на своя дом, то неканени гости при него не идват.

Двама учени спорели по някаква богословска тема и се разделили много бурно. Единият казал:
– Господи, ако съм намерил благоволение пред теб, направи така. Че стените на този дом да паднат.
Стените започнали да падат.
Другият възкликнал:
– Ако съм намерил благоволение пред теб, Господи, нека да спре падането на тези стени.
И срутването спряло. Първият казал:
– Виждаш, чудото нищо не доказва…. Бог е направил чудото не за доказателство, кой заслужава благоволението му, а защото сърцето на човека изцяло принадлежи на Бога.
И това е всеобщ принцип. Чудото не е доказателство. Не може да се използва като доказателство чудо за богословските изчисления.
Светият не е задължително да е най-добрия богослов за времето си, но той е свят.

На едно събрание обсъждали въпроса: „Кое е най-страшното, което може да ти се случи?“

Един казал:

– Болест.

Друг:

– Бедност.

Трети:

– Смърт.

Всички възможни страхове на хората били споменати. Накрая се обърнали към един мъдрец. Той казал:

–  Лошо е ако не се изпълни това, което искаш, но още по-лошо е, когато стане това, което не искаш.

Една жена отишла при един мъдрец и му казала:

– Ти ни събра с мъжа ми, сега ни разведи.

– Защо, какво се е случило? – попитал мъдрецът.

– Всички мъже се прибират навреме в домовете си, а моя все закъснява. Казва, че му се налагало да остане до  по-късно. Не искам да живея с мъж, който има такъв недостатък.

– Добре, – казал мъдрецът, – ще ви разведа, но при едно условие. Искам да  ми изпечеш питка, но всички продукти, които използваш ще вземеш от съседите си, като им обясниш причината.

Жената се прибрала и веднага се заела с питката. Отишла при една от съседките си и я помолила за кана с вода.

– Че у вас водата да не е свършила? – изумена я попитала съседката.

Жената й разказалаза причината поради, която поискала вода от нея. Другата я погледнала и започнала:

– Ех, да знаеш какъв е моя! – и продължила да разказва нерадостната си съдба.

Жената отишла при друга съседка и й поискала сол. И тази жена й се оплакала:

– Ех, да знаеш какъв е моя! – След което следвало поредното оплакване.

Така жената обиколила махалата, събрала продуктите за питката и се наслушала на оплакванията на другите жени.

Запретнала ръкави и омесила обещаното на мъдреца. На другата сутрин отишла при него, дала му хляба и казала:

– Със здраве да си я изядеш,  но не ме развеждай с мъжа ми.

– Защо така? Какво се е случило? – изненадано попитал мъдрецът.

– Събрах продуктите, както ме научи. Всяка жена, при която отидох ми се оплака от мъжа си. Оказа се, че моят е най-добрият.

Веднъж музиканти свирели на инструментите си, съпровождайки свиренето с пеене. Под въздействие на тяхната музика, танцували и се движели маса хора.

Един глух по рождение човек, наблюдавал това зрелище и се чудел. Питал се:

– Какво означава това? Дали поради това, че тези хора правят разни неща с инструментите си, накланят ги напред и назад, цялата тази тълпа оглупява, скача, прави разни движения с тялото си и изобщо изпада в някаква еуфория?

За глухия човек това зрелище водело до неразрешими въпроси, защото нямал слух. Вследствие на това за него било непонятно този екстаз, желание за движение, което възбужда музиката при нормален човек.